Възможно ли е да знаеш и сега как се чувствам без теб? Когато мечтая, искам да вярвам, че знаеш. Преди да се срещнем, аз бродех през живота безсмислено, безпричинно. Сигурен съм, че по някакъв начин всяка стъпка от пробождането ми, е била стъпка към срещата ми с теб. Ние бяхме предопределени един за друг.
Но сега, самотен в дома си, аз разбрах, че съдбата може и да нарани човек, а не само да го благослови и се улавям, че непрекъснато се питам защо — от толкова хора на света, който така силно обичах е трябвало да се влюбя в същество, което след това ми бе отнето.
След като прочете писмото, Тереза се облегна назад и притисна пръсти към устните си. Шумът от новинарската зала идваше, като че ли от много далече. Тя се пресегна за чантата си, извади писмото с инициалите и го постави до другото. Прочете отново първото писмо, после второто, след това и двете в обратен ред. Чувстваше се почти като воайор, като човек, който подслушва личен, съкровен разговор.
Беше като разнищена, когато стана от бюрото си. Отиде до автомата и си купи кутия ябълков сок. Помъчи се да разгадае чувствата, които я изпълваха. Когато се върна обаче, краката ѝ се подкосиха и тя се свлече на стола си. Ако не беше стигнала до него, щеше да се строполи направо на пода.
С надеждата да проясни съзнанието си тя механично започна да разчиства бюрото си. Писалките отидоха в чекмеджето, статиите, които бе прегледала, бяха прибрани в папка, тел бодът беше презареден, моливите — подострени и сложени във високата чаша за кафе върху бюрото. Като свърши, всичко си беше на мястото, освен двете писма, които изобщо не бе побутвала.
Преди малко повече от седмица беше намерила първото писмо и думите в него ѝ направиха огромно впечатление, макар че прагматизмът ѝ я караше да ги забрави. Сега обаче това беше невъзможно. Не, и след като откри, че има и друго такова писмо, писано по всяка вероятност от един и същи човек. Дали не беше писал и други, запита се тя. И какъв тип мъж би ги изпращал в бутилка? Стори ѝ се чудно, че и друга жена преди три години се е натъкнала на подобно писмо и го е държала скрито в някое чекмедже, защото също се е развълнувала. Чудно, но факт. Какво ли можеше да значи всичко това?
Знаеше, че не би трябвало да му отдава значение, но най-неочаквано разбра, че не е така. Прекара пръсти през косата си и огледа залата. Навсякъде всеки си вършеше работата. Тя отвори кутията с ябълков сок и отпи глътка, опитвайки се да разбере какво става в главата ѝ. Не беше напълно сигурна и единственото ѝ желание беше никой да не дойде до нея през следващите няколко минути, докато не си изясни какво да прави. Прибра двете писма обратно в чантата си, но един ред от второто писмо не излизаше от ума ѝ.
Къде си?
Излезе от компютърната програма, която ползваше за написването на материала си, и независимо от лошото си предчувствие, избра друга, която да ѝ позволи достъп до Интернет.
След миг колебание набра в програмата за търсене думите:
„Райтсвил Бийч“.
После натисна клавиша за изпълнение на програмата. След по-малко от пет секунди на екрана се появи списък на различни заглавия, от които можеше да избира.
Три от заглавията се отнасяха до „Райтсвил Бийч“. Тя изведе на екрана съответните текстове.
В първия текст се посочваше, че Райтсвил Бийч се намира в щата Северна Каролина, САЩ. Вторият текст даваше информация за дружество за недвижими имоти, намиращо се в град Уилмингтън, Северна Каролина, САЩ, което има клонове в Райтсвил Бийч и Каролина Бийч. В третия текст ставаше дума за курорт край Райтсвил Бийч, Северна Каролина, САЩ.
Докато гледаше в екрана, Тереза изведнъж се почувства глупаво. Дори Диана да беше права, че Гарет живее някъде в Райтсвил Бийч, пак щеше да е почти невъзможно да го открие. Защо тогава се опитва?
Естествено, че знаеше причината. Писмата бяха писани от мъж, който силно е обичал, мъж, който сега е самотен. Като ученичка тя беше склонна да вярва в идеалния мъж — принца или рицаря от приказките в детството ѝ. В действителния свят обаче такива мъже просто не съществуваха. Действителните хора си имат действително всекидневие, действителни нужди, действителни очаквания за това как трябва да се държат другите. Вярно, има много свестни мъже, мъже, които обичат от цялото си сърце и не се огъват пред големи предизвикателства — и тъкмо някого от този тип мъже мечтаеше да срещне, откакто се разведе с Дейвид. Но как да го намери?