— Значи не мислиш, че цялата тази работа е лудост?
— Слушай, Тереза. Отдавна искам да си намериш някой мъж. И както ти казах, като бяхме на почивка, ти заслужаваш да имаш до себе си мъж, с когото да изживееш живота си. Не знам как ще се развият нещата с въпросния Гарет. Ако трябва да се обзаложа, ще кажа, че може би няма да излезе нищо. Но това не значи да не опиташ. Ако всеки е мислил за провал, преди още да е опитал, докъде щяхме да стигнем?
Тереза замълча за миг, преди да отговори:
— Има много логика в думите ти… Диана я прекъсна.
— Аз съм по-стара от теб и много е минало през главата ми. Едно от нещата, които научих в живота си, е, че понякога човек трябва да рискува. А в случая рискът не е толкова голям. Ти не оставяш съпруг и семейство, за да хукнеш да търсиш този човек, не зарязваш работата си, за да се местиш на другия край на страната. Напротив, намираш се в много благоприятно положение. В момента нищо не те спира да тръгнеш, така че възползвай се. Ако ти се иска да идеш, иди. Ако не — недей. Толкова е просто. Освен, че Кевин го няма, имаш да ползваш още отпуска за тази година.
Тереза започна да навива кичур коса на пръста си.
— Ами рубриката ми?
— Не се притеснявай за нея. Нали беше подготвила един материал и вместо него пуснахме писмото. А след това можем да пуснем една-две от миналогодишните. Повечето вестници тогава не ги използваха, така че едва ли ще усетят разликата.
— Като те слушам, всичко изглежда толкова лесно.
— Ами то си е лесно. Трудната част е да откриеш човека. Но мисля, че тези писма съдържат информация, която ще ти помогне. Какво ще кажеш да се обадим тук-там и да се поразровим из компютъра?
И двете помълчаха малко.
— Добре — каза най-накрая Тереза. — Но дано да не съжалявам после.
— Е, откъде да започнем? — попита Тереза приятелката си и придърпа един стол, за да седне до нея.
— Да започнем първо с онова, за което сме напълно сигурни. Но преди всичко, мисля, че няма да сбъркаме, ако решим, че името му е наистина Гарет. Така подписва всичките си писма и не вярвам да си прави труда да се подписва с друго име. Да беше само едно писмо, разбирам, но и трите… Почти съм сигурна, че това е малкото му име или дори средното. И в двата случая това е името, с което се обръщат към него.
— И вероятно живее в Уилмингтън или в Райтсвил Бийч, или пък в някое друго селище близо до тях — добави Тереза.
Диана потвърди с глава.
— Във всичките писма пише за океана или нещо, свързано с океана, и разбира се, именно там е хвърлил бутилката. От тона на писмото се подразбира, че сяда да пише, когато се почувства самотен, или когато мисли за Катерин.
— И според мен е така, защото никъде не споменава, че пише по някакъв специален повод. Писмата му говорят за всекидневието му и как се е чувствал.
— Точно така — закима Диана, която като че ли все повече се въодушевяваше. — Споменава и за някаква яхта.
— Да, „Хепънстанс“ — уточни Тереза. — Двамата я били възстановили, сменили ѝ платната и плавали заедно с нея. Значи вероятно става дума за ветроходна яхта.
— Запиши името ѝ — каза Диана. — Може да успеем да научим нещо повече за яхтата, ако завъртим някой и друг телефон. Все някъде трябва да регистрират яхти по името им. Мога да се обадя в местния вестник и да попитам. Има ли нещо, което да използваме от второто писмо?
— Според мен, не. Но третото дава малко повече информация. Две неща се набиват ясно.
Диана се намеси:
— Едното е, че Катерин всъщност е починала.
— И че той май притежава магазин за леко водолазни съоръжения, където са работили двамата с Катерин.
— Това също трябва да го запишеш. Мисля, че и него можем да научим оттук. Нещо друго?
— Мисля, че не.
— Е, добре е като за начало. Работата може да се окаже по-лесна, отколкото предполагаме. Хайде да почнем да въртим телефоните.
Първото място, където се обади Диана, беше редакцията на „Уилмингтън джърнъл“, местния вестник. Тя се представи и поиска да говори с някого, който е запознат с ветроходството. След като я прехвърлиха няколко пъти от човек на човек, най-накрая бе свързана със Зак Нортън, който отговарял за спортния риболов и други океански спортове. На въпроса ѝ дали някъде в града регистрират яхти по името им, той ѝ отговори с „не“ и поясни:
— Лодките се регистрират по номерата на двигателите им като автомобилите. Но ако знаете името на собственика, можете да научите името на лодката от формуляра, стига той да го е вписал. Такова изискване няма, но много хора вписват и името на яхтата си.