Диана записа на бележника пред себе си: „Яхтите не се регистрират по името им“, и го показа на Тереза.
— Стигнахме до задънена улица — прошепна ѝ Тереза.
Диана закри мембраната с ръка и ѝ прошепна в отговор:
— Може и да сме, но може и да не сме. Не се отказвай толкова лесно.
Диана благодари на Зак Нортън, че ѝ отдели време, затвори телефона и прегледа отново листа с бележките. Замисли се за момент, после реши да потърси информация за телефонните номера на леко водолазните магазини в района на Уилмингтън. Докато Тереза я наблюдаваше, тя записа имената и телефонните номера на единайсет магазина.
— Желаете ли още нещо, госпожо? — попита телефонистката.
— Не, бяхте много любезна. Благодаря ви.
Тереза я погледна с любопитство в очите.
— И какво ще ги питаш, като се свържеш с тях?
— Ще търся направо Гарет.
Сърцето на Тереза се разтуптя.
— Направо него?
— Направо него — отвърна Диана и ѝ направи знак да вземе допълнителната слушалка. — За всеки случай, ако се обади самият той.
И двете зачакаха смълчани някой да вдигне телефона в „Атлантик Адвенчърс“ — името на първия магазин, който им бе даден.
Когато най-сетне някой вдигна слушалката, Диана си пое дълбоко въздух и любезно потърси Гарет във връзка с курсовете му.
— Извинете, но грешите номера — побърза да каже гласът.
Диана се извини и затвори.
На пет поредни обаждания получиха същия отговор. Без да се отчайва, Диана продължи да следва списъка и набра следващия номер. Очаквайки да чуе подобен отговор, тя се изненада, когато мъжът от другия край на линията замълча за миг и попита:
— Гарет Блейк ли имате предвид? Гарет!
Тереза едва не падна от стола, като чу да се произнася името му. Диана потвърди и мъжът продължи:
— Той е в „Айланд Дайвинг“. Но не желаете ли да ползвате нашите услуги? Ние също имаме курсове и занятията ни започват много скоро.
Диана бързо се извини.
— Не, съжалявам. Аз вече имам уговорка с Гарет. — Когато остави слушалката на мястото ѝ, Диана се усмихна до уши на Тереза.
— Ето че нещата потръгнаха.
— Не мога да повярвам, че стана толкова лесно…
— Не чак толкова, като се замислиш. Защото, ако беше намерила само едно писмо, щеше да е направо невъзможно.
— Мислиш ли, че става дума за същия Гарет?
Диана сви рамене и вдигна вежди.
— А ти как мислиш?
— Не знам. Може би.
— Е, добре, скоро и това ще разберем. Започва да става забавно.
Диана отново позвъни на „Справки“ и получи телефонния номер на отдела „Корабна регистрация“ в Уилмингтън. Когато се свърза, съобщи името си, каза каква информация ѝ е нужна и поиска да разговаря със съответния служител.
— Бях със съпруга си на почивка там — започна да обяснява тя на жената, която се обади. — Но яхтата ни се повреди и един отзивчив господин ни се притече на помощ и ни изведе на брега. Името му е Гарет Блейк, а мисля, че неговата яхта се казваше „Хепънстанс“, но все пак искам да съм напълно сигурна, когато седна да пиша материала си.
Диана продължи, не давайки възможност на жената да изрече дума. Каза ѝ колко се била изплашила и колко навреме ги спасил Гарет. После я отрупа с комплименти за това колко мили били хората на юг и особено в Уилмингтън, затова много искала да напише за южняшкото гостоприемство, за предразположението им към непознати хора. Явно поласкана, жената с охота откликна на молбата ѝ:
— Тъй като искате само потвърждение на информацията, а не питате за нещо, което не знаете, сигурно ще мога да ви помогна. Изчакайте един момент.
Диана забарабани с пръсти по бюрото, заслушана в приятната музика, която се чуваше от слушалката. След малко жената отново се обади.
— Така. Да видим сега…
Диана я чу как натисна няколко клавиша на компютъра, после се разнесе странно пиукане. Миг след това жената изрече думите, които Диана и Тереза очакваха.
— Да, ето го. Гарет Блейк. Мммда… Правилно сте запомнили името му, поне според информацията, с която разполагаме. Тук е записано, че името на лодката е „Хепънстанс“.
Диана я обсипа с благодарности и я попита как се казва, „за да включи още едно име, символизиращо гостоприемството на Юга.“ Когато затвори телефона, лицето ѝ сияеше.
— Гарет Блейк! — изрече тя с победоносна усмивка. — Нашият загадъчен писмописец се казва Гарет Блейк!
— Не мога да повярвам, че го откри.
Диана закима така, сякаш беше извършила нещо, на което и тя самата не вярваше, че е способна.
— А трябва. Твоята стара приятелка все още знае как да извлича информация.
— Уверих се в това.
— Нещо друго да те интересува по случая?
Тереза се замисли.
— А можеш ли да намериш нещо за Катерин?