Те се движеха към протока. Тъй като виждаше колко е съсредоточен Гарет в управлението на яхтата, Тереза си мълчеше. Оглеждаше го с ъгълчето на окото си — силните му ръце на щурвала, дългите му крака, които поемаха тежестта на тялото му според накланянето на лодката от вятъра.
В настъпилото мълчание Тереза се огледа наоколо. Като повечето ветроходни яхти и тази имаше две нива — долната външна палуба, където се намираха те, и предната палуба, по-висока с около метър и двайсет, която се простираше до носа на лодката. Там беше разположена каютата с два малки илюминатора, покрити отвън с тънък пласт сол, който пречеше да се види вътрешността ѝ. Тясна врата водеше към каютата, но беше толкова ниска, че човек трябваше да се наведе, за да прекрачи вътре.
Тереза отново се обърна към Гарет и се запита на колко ли е години. На трийсет и няколко вероятно — не можеше да определи точно. Дори и това, че го гледаше отблизо, не ѝ помогна — лицето му беше толкова обветрено и измършавяло, че положително го състаряваше.
Отново си помисли, че той не е най-хубавият мъж, когото бе виждала, но от него се излъчваше нещо, което привличаше погледа, нещо, което трудно можеше да се улови.
Когато се чу по телефона с Диана, преди да дойде на срещата, се беше опитала да ѝ го опише, но тъй като той не приличаше на никого от мъжете в Бостън, които познаваше, не ѝ се удаде лесно. Каза ѝ само, че е горе-долу на нейната възраст, че е хубав по негов начин, но че изглежда естествено атлетичен, сякаш телосложението му е в резултат на живота, който си бе избрал да води. Толкова можа да ѝ каже засега, макар че след като отново го видя отблизо, разбра колко е далече всъщност от истината.
Диана се бе въодушевила много, когато ѝ каза също, че привечер той ще я води на разходка с яхтата. Тереза обаче бе обхваната от известни притеснения веднага след като прие поканата. Известно време изпитваше страх от мисълта, че тръгва сама с напълно непознат човек — и то в открито море, — но опита да се успокои, че опасенията ѝ са неоснователни. „Ами това е нещо като среща — насърчаваше се тя през целия следобед. — Не ѝ придавай особено голямо значение.“ Когато обаче стана време да тръгва към яхтклуба, не беше напълно уверена, че е така. Накрая реши да го приеме като нещо, което трябва да свърши, и то не само заради самата себе си, но и заради Диана, която щеше да я смъмри, ако се откажеше.
Когато наближиха протока, Гарет Блейк завъртя щурвала. Яхтата откликна и започна да се отдалечава от бреговете, насочвайки се към дълбоките води на междуостровния воден път. Докато въртеше щурвала, Гарет обръщаше глава ту на една, ту на друга страна, внимавайки да не се доближи много до други плавателни съдове. Въпреки променливия вятър, той създаваше впечатлението, че владее напълно яхтата и че знае точно какво прави.
Птици, подобни на чайки, кръжаха над тях, докато яхтата се плъзгаше по повърхността. Платната ѝ плющяха силно от попътния вятър, водата препускаше от двете ѝ страни. Като че ли всичко наоколо се движеше под сивеещото небе над Северна Каролина.
Тереза кръстоса ръце пред гърдите си и се пресегна да си вземе пуловера. Нахлузи го и се зарадва, че бе предвидила да го вземе със себе си. Въздухът беше станал по-хладен, слънцето се спускаше по-бързо, отколкото бе очаквала и чезнещата светлина се отразяваше във ветрилата и хвърляше сенки почти върху цялата палуба.
Точно зад лодката буйната вода съскаше и се въртеше и тя се наведе, за да я погледне по-отблизо. Наблюдаването на разпенена вода действаше хипнотизиращо. Стараейки се да пази равновесие, тя се хвана за парапета и усети, че има нужда да бъде загладен още малко с шкурка. Когато обаче се вгледа, видя, че грапавината се дължи на издълбаните в дървото думи:
„Построена през 1934 г. — възстановена през 1991 г.“
Вълни, предизвикани от по-големите кораби, ги разклащаха от време на време и Тереза тръгна отново към Гарет. Той беше завъртял отново щурвала, този път по-рязко, и тя долови бърза усмивка по лицето му, когато ѝ посочи напред, към безбрежния океан. Остана да го наблюдава, докато той извеждаше яхтата от водите на протока.
За първи път в живота си бе направила нещо спонтанно, нещо, на което допреди седмица дори не си бе представяла, че е способна. И сега, когато го направи, не знаеше със сигурност какво да очаква. Ами ако се окаже, че Гарет изобщо не се побира в представите ѝ? Вярно, щеше да се прибере обратно в Бостън с отговор… но засега смяташе, че не бива да си тръгва веднага. Прекалено много неща се случиха вече…