— Значи връщането ни ще продължи по-дълго, така ли?
Гарет се пресегна за една от белите пластмасови лъжички и си гребна от зелето. Не отговори веднага.
— Малко по-дълго… Но няма да е проблем, стига вятърът да не спре напълно. Ако това стане, тогава няма накъде да мърдаме.
— Изглежда, ти се е случвало и друг път.
— Да — кимна той, — един-два пъти. Случва се, но рядко.
По лицето ѝ се изписа обърканост.
— Защо се случва рядко, вятърът не духа ли непрекъснато?
— В открито море обикновено, да.
— Как така обикновено?
Той се усмихна развеселен и остави сандвича си в чинията.
— Ами ветровете духат поради разликата в температурите — когато топлият въздух се сблъска със студения. За да спре да духа вятърът в океана, ще е нужно температурата на въздуха да се изравни с температурата на водата с километри наоколо. Тук въздухът през деня обикновено е горещ, но когато слънцето започне да залязва, температурата му бързо спада. Затова най-доброто време за излизане с яхта е привечер. Температурата се променя непрекъснато и това предоставя чудесни условия за плаване.
— Какво става, когато няма вятър?
— Платната увисват и лодката спира да се движи. Безсилен си да направиш каквото и да е, за да тръгнеш.
— Казваш, че ти се е случвало такова нещо.
Той потвърди с глава.
— И какво направи?
— Практически, нищо. Просто седнах и започнах да се наслаждавам на тишината. Не се намирах в опасност, знаех, че след време температурата на въздуха ще спадне. Затова просто седях и чаках. След час, час и нещо се появи вятър и аз се върнах благополучно в пристанището.
— Значи денят се е оказал чудесен в крайна сметка.
— Точно така. — Той не издържа на съсредоточения ѝ в него поглед и извърна глава, заглеждайки се във вратата на каютата. След миг добави почти като на себе си: — Един от най-чудесните.
Катерин го повика от мястото си:
— Ела да седнеш до мен.
Гарет затвори вратата на каютата и ос запъти към нея.
— Днес е най-хубавият ден, който сме имали, откакто сме заедно продължи тя тихо. Май и двамата бяхме доста заети напоследък и… не знам… гласът ѝ постепенно заглъхваше просто исках да направя нещо по-специално за нас.
Докато я гледаше, на Гарет му се стори, че по лицето и е изписана същата нежност, каквато бе забелязал и през първата им брачна нощ.
Той се настани до нея и наля вино в чашите.
— Извинявай, че се застоявах до късно в магазина тия дни. Знаеш, че те обичам, нали?
— Знам. — Тя се усмихна и постави длан върху ръката му.
— Скоро всичко ще си дойде на мястото обещавам ти.
Катерин кимна и се пресегна за чашата си.
— Хайде да не говорим за това точно сега. Нека посветим вечерта само на нас двамата. Да оставим настрана всичко друго.
— Гарет?
Гарет се сепна и погледна към Тереза.
— Извинявай…
— Добре ли си? — Тя го гледаше едновременно със загриженост и почуда.
— Добре съм… Просто се замислих за нещо, което трябваше да свърша — импровизира той. — Както и да е. — Той се облегна назад и обви ръце около едното си повдигнато коляно. — Стига сме говорили за мен. Ако нямаш нищо против, Тереза, кажи ми още нещо за себе си.
Учудена и малко несигурна за това какво точно иска да узнае, тя започна от самото начало на живота си, спирайки се с малко повече подробности на по-основните моменти — образование, работа, любими занимания. Предимно обаче говореше за Кевин — колко прекрасен син е той, колко съжалява, че не може да прекарва повече време с него.
Гарет я слушаше и рядко продумваше. Когато тя свърши, я попита:
— Колко време беше омъжена?
— Осем години. Но Дейвид, бившият ми съпруг, се влюби в друга и започна нова връзка. Аз не можах да се примиря с това.
— И аз нямаше да мога — вметна тихо Гарет, — макар че това все пак не е утеха.
— Не е, разбира се. — Тереза замълча и отпи от газираната си напитка. — Но независимо от всичко запазихме приятелски отношения. Той е добър баща на Кевин, а аз не искам нищо повече от него.
Голяма вълна премина под корпуса и Гарет се извърна назад, за да види дали котвата все още държи. Когато застана отново с лице към Тереза, тя додаде:
— Е, сега е твой ред да ми разкажеш и ти още нещо за себе си.
Гарет също започна от далечното минало. Израснал в Уилмингтън като единствено дете. Майка му починала, когато бил на дванайсет години и баща му го взимал със себе си на кораба, така че той повечето време прекарвал на вода. След това ѝ разказа за колежанските години, като пропусна някои по-буйни постъпки, за да не оставя погрешни впечатления за себе си, и продължи за това как се стигнало до отварянето на магазина и как минават дните му напоследък. На Тереза ѝ се стори странно, че нито веднъж не спомена за Катерин.