Докато разговаряха, небето стана черно и около тях се спусна мъгла. Имаше нещо интимно в атмосферата — лекото поклащане на лодката, свежият въздух и вятърът, духащ в лицата им, като че ли се бяха наговорили да отпуснат досегашното им напрежение.
В по-късните часове Тереза щеше да опита да си спомни кога за последен път се е чувствала така на среща. Гарет нито веднъж не предложи да се видят отново, нито даде да се разбере, че очаква нещо повече от нея тази вечер. Мнозина от мъжете, с които бе излизала в Бостън, показваха по някакъв начин, че след като са ѝ предложили приятна вечер, очакват и тя да им даде нещо в замяна. Това беше доста често срещано поведение и затова разликата в неговото държание ѝ подейства освежително.
Когато разговорът достигна точка на затишие, Гарет се облегна назад и прекара пръсти през косата си. Затвори очи и като че ли се опита да се наслади на мига мълчание. В това време Тереза безшумно прибра употребените чинии и салфетки обратно в кошницата, за да не ги отнесе вятърът. След малко Гарет отвори очи.
— Май че е време да се връщаме — рече той и в гласа му като че ли се прокрадна съжаление, че разходката е към своя край.
Няколко минути по-късно яхтата потегли отново и Тереза почувства, че този път вятърът духа по-силно. Гарет стоеше зад щурвала и поддържаше курса на „Хепънстанс“. Тереза застана до него, подпряна с едната ръка на леера. Разговорът, който водиха двамата допреди малко, не излизаше от главата ѝ. Известно време никой не проговори и Гарет започна да се пита защо е излязъл от равновесие.
По време на последната им разходка, докато вечеряха и отпиваха вино Катерин и Гарет разговаряха тихо часове наред. Морето беше спокойно и лекото вълнение им действаше приятно.
По-късно същата нощ, след като се любиха, Катерин се сгуши до Гарет и замилва гърдите му, без да отронва дума.
— За какво мислиш? — попита я той най-накрая.
— Ами за това, че не съм предполагала, че ще е възможно да обикна някого толкова силно, както обичам, теб — прошепна тя.
Гарет я погали по бузата. Погледът на, Катерин не се отместваше от лицето му.
— Аз също не съм предполагал, че е възможно — отвърна той тихо. — Не знам какво ще правя, ако те няма.
— Ще ми обещаеш ли нещо?
— Всичко.
— Обещай ми, че ако нещо се случи с мен, ще си намериш някоя друга.
— Не вярвам, че ще мога да обикна друга, освен теб.
— Просто ми обещай.
Той не ѝ отговори веднага.
— Добре, ако това ще те удовлетвори, обещавам.
Усмихна ѝ се нежно.
Катерин се притисна до него.
— Щастлива съм Гарет.
Когато споменът най-сетне избледня, Гарет се изкашля и докосна Тереза по ръката, за да привлече вниманието ѝ.
— Погледни небето — посочи той нагоре, опитвайки се да поддържа естествен разговор. — Преди времето на секстантите и компасите моряците са се ориентирали по звездите. Ей там е Полярната звезда. Тя винаги сочи севера.
Тереза огледа небето.
— Как разпознаваш звездите?
— Като се използват някои основни съзвездия. Можеш ли да различиш Голямата мечка?
— Да, разбира се.
— Ако теглиш мислено права линия от горната крайна звезда, тя сочи Полярната звезда.
Тереза проследи посоката на ръката му, сочеща към звездите, за които той говореше, и се замисли за него и за нещата, които го интересуваха. Ветроходство, подводен спорт, риболов, ориентиране по звездите — всичко, свързано с океана. Или по-точно всичко, което би му дало възможност да остава сам часове наред.
Гарет се пресегна да вземе тъмносиния си дъждобран, който бе оставил до щурвала, и го облече.
— Финикийците са били може би най-големите изследователи на океаните в историята. През VI век преди новата ера те заявили, че са плавали около континента Африка, но никой не им повярвал, защото се кълнели, че Северната звезда била изчезнала по средата на пътуването им. Но тя наистина е изчезнала.
— Защо?
— Защото те са влезли в южното полукълбо. Така историците разбрали по-късно, че са казвали истината. Преди това никой не бил виждал това да се случва или и да го е видял, не го е записал. Трябвало е да минат две хиляди години, за да се докаже, че финикийците са били прави.
Тя кимна, представяйки си тяхното далечно плаване. Запита се защо не е учила такива неща, докато е растяла, и се възхити на този мъж, че ги знаеше. И изведнъж разбра защо Катерин се е влюбила в него. Не толкова, че е необикновено привлекателен или амбициозен, или дори чаровен. Това беше едната страна. По-важното беше, че той живееше живота си по свои собствени правила. Имаше нещо загадъчно и различно в начина, по който се държеше, нещо много мъжествено. И това го отличаваше от всеки мъж, когото бе срещала дотогава.