Гарет ѝ хвърли поглед, когато не я чу да му отговаря, и отново забеляза колко е хубава. В тъмнината бледата ѝ кожа изглеждаше като безплътна и той се улови, че си представя как прекарва пръсти по бузите ѝ. И побърза да тръсне глава, за да се отърси от подобни мисли.
Но не можа. Вятърът разрошваше косата ѝ и от гледката стомахът му се сви. Откога не се е чувствал така? От много отдавна със сигурност. Но не можеше да направи нищо. Нито времето беше подходящо, нито мястото… нито човекът. Дълбоко в себе си се запита дали изобщо нещо щеше да е отново подходящо някой ден.
— Надявам се, че не съм те отегчил — рече той най-сетне с пресилено спокойствие, — но винаги са ме увличали такива истории.
Тя се обърна към него и се усмихна.
— Не, ни най-малко. Историята ми хареса. Просто се замислих през какви ли перипетии са преминали тия хора. Не е много лесно да тръгнеш към нещо напълно непознато.
— Наистина не е лесно — отвърна той с чувството, че тя по някакъв начин бе прочела мислите му.
Светлините от постройките край брега трептяха в бавно слягащата си мъгла. „Хепънстанс“ се поклащаше върху вълните, докато се приближаваше към пролива. Тереза погледна през рамо, за да види къде са ѝ нещата, които бе донесла със себе си. Якето ѝ беше издухано от вятъра в един ъгъл близо до каютата. Да не го забравя, като слизам, напомни си тя.
Макар Гарет да ѝ бе казал, че обикновено плава сам с яхтата, тя се запита дали не е качвал на борда друга жена, освен Катерин. И ако не, каква ли може да е причината? Беше усетила, че през цялото време я наблюдаваше внимателно, но крадешком. И дори да бе привлякла любопитството му, с нищо не се издаваше. Не настояваше да узнае нещо, за което тя избягваше да говори, не я попита дали си има някого. През цялата вечер държанието му не прехвърляше границите на обичайния интерес.
Гарет завъртя някакъв превключвател и няколко малки лампи, обточващи яхтата, светнаха. Светлината не беше толкова силна, че двамата да се виждат, но пък беше достатъчна другите плавателни съдове да виждат лодката им. Той посочи към тъмния бряг.
— Проливът е ей там, между трепкащите светлинки. — И завъртя щурвала в тази посока. Платната се надиплиха и гикът се измести за миг, преди да заеме първоначалното си положение. След малко попита: — Е, хареса ли ти първата разходка с ветроходна яхта?
— Много. Беше чудесно.
— Радвам се. Не може да се каже, че стигнахме до южното полукълбо, но какво да се прави, дотолкова се простират възможностите ми.
После двамата, застанали един до друг, видимо потънаха в мисли. В тъмнината, на около четиристотин метра от тях, се появи друг ветроход, който също се прибираше в пристанището. Държейки се на разстояние, Гарет се огледа на всички страни, за да се увери, че наблизо няма още някой кораб. Тереза забеляза, че мъглата беше закрила хоризонта.
Тя се обърна да погледне Гарет — вятърът развяваше косата му назад, незакопчаният дъждобран стигаше до средата на бедрата му и изглеждаше доста износен, сякаш го ползваше от дълги години. С него Гарет изглеждаше по-едър и тъкмо този негов образ щеше да се запечата завинаги в съзнанието ѝ, този и както го видя за първи път.
Докато се приближаваха до брега, Тереза изведнъж бе обхваната от съмнение, че ще се видят отново. След минути щяха да слязат на брега и да се сбогуват. Съмняваше се, че той ще ѝ предложи пак да се разходят с яхтата, а тя не би се самопоканила. Не и се струваше редно.
Навлязоха в пролива и поеха по посока на пристанището за яхти. Гарет и този път поддържаше „Хепънстанс“ в средата на водния път и Тереза забеляза няколко триъгълни знака, очертаващи канала. Той задържа ветрилата вдигнати почти до същото положение, когато ги бе вдигнал за първи път, после ги смъкна със същата пъргавина, с която бе водил яхтата цялата вечер. След това включи двигателя и те минаха покрай закотвените от сутринта други яхти. Гарет скочи на пристана и привърза здраво „Хепънстанс“ за кея.
В това време Тереза тръгна към кърмата, за да си вземе нещата. В последния момент обаче се замисли, вдигна кошницата, а със свободната си ръка набута още малко по-навътре под седалката якето си. Когато Гарет я попита дали всичко е наред тя се изкашля и отвърна: