Избърса потта от челото си и едва тогава забеляза, че слънцето се бе издигнало високо над хоризонта. Спомни си, че вчера по това време беше видял Тереза да се приближава към „Хепънстанс“. Веднага я беше забелязал ако не по друга причина, то поради факта, че беше сама. Жените, които изглеждаха като нея, никога не идваха в яхтклуба сами. Обикновено ги придружаваха заможни господа на възраст, които притежаваха яхти, закотвени на отсрещната страна на пристанището. Когато я видя да спира до неговата яхта, той се изненада, макар да предполагаше, че тя само ще я огледа и ще си продължи по пътя. Повечето хора правеха така. Но тъй като тя се застоя доста дълго и дори започна да се разхожда наоколо, му мина през ума, че е дошла на доковете не само за да види „Хепънстанс“ отблизо, ами има и друга причина. Любопитството му нарасна и той тръгна да я заговори. В първия момент не бе обърнал внимание, но когато вечерта се приближаваше до лодката за уговорената им среща, си спомни за странния начин, по който го погледна за първи път — сякаш бе разпознала нещо в него, нещо, което той обикновено криеше заровено дълбоко в сърцето си. И още нещо — тя, като че ли знаеше повече за него, отколкото искаше да признае.
Тогава бе тръснал глава, за да пропъди тази необоснована мисъл. Нали малко след това му бе казала, че видяла изрезките от вестници в магазина — може би затова го бе изгледала тъй странно. Замисли се и реши, че това е обяснението. Беше сигурен, че не я е виждал преди — щеше да я запомни, освен това тя идваше от Бостън. Но дори и днес продължаваше да го човърка някакво съмнение.
Не че имаше значение.
Разходиха се с яхтата, прекараха приятно и накрая се сбогуваха. И всичко свърши. Както каза и на баща си — не можеше да се свърже с нея дори и да искаше. В този момент тя може би вече пътуваше обратно за Бостън или за някъде другаде преди това, а него го чакаше толкова много работа тази седмица. Лятото беше най-благоприятният сезон за леко водолазни курсове и всичките му уикенди до края на август бяха запълнени с часове. Нямаше нито време, нито сили да звъни по всички хотели в Уилмингтън, за да я намери. Но и да я намери, какво ще ѝ каже? Какво ще ѝ каже, което да не прозвучи нелепо?
С тези въпроси в главата той продължи да търси повредата в двигателя. След като откри спукана скоба и я смени със здрава той монтира карбуратора обратно и запали двигателя с манивела. Сега шумът му звучеше много по-добре. Той отвърза въжетата и изведе „Бостън Уейлър“ извън пристанището за четирийсет и пет минути. Изпробва двигателя на различни обороти, няколко пъти го спира и включва, и когато се увери, че работи нормално върна кораба до кея. Доволен, че му бе отнело по-малко време от предвиденото, той прибра инструментите си, сложи ги обратно в багажника на пикапа и пое към „Айланд Дайвинг“.
Както обикновено завари куп документи, струпани на бюрото му. Повечето бяха заявки, вече попълнени, за набавяне на изчерпаните артикули. Имаше и няколко сметки. Той седна и започна бързо да обработва купчината.
Малко преди единайсет часа свърши по-голямата част от работата си и тръгна към витрината на магазина. Иън, един от продавачите му за през летния сезон, говореше по телефона, и когато Гарет мина покрай него, той му подаде три листчета. Първите две бяха от дистрибутори и от набързо написаните кратки бележки ставаше ясно, че е станало объркване с някои от заявките. Още нещо, което трябва да се оправи, помисли си той на път за канцеларията си.
Третото листче зачете в движение, и когато видя от кого е се спря, за да го препрочете, и се увери, че няма никаква грешка. После влезе в стаята си и затвори вратата след себе си. Набра телефонния номер от бележката и съобщи вътрешния.
Тереза Осбърн четеше вестник, когато телефонът иззвъня и тя го вдигна след второто позвъняване.
— Здравей, Тереза! Гарет се обажда. Оставила си ми съобщение.
Стори му се, че ѝ стана приятно, като го чу.
— О, Гарет, здравей! Благодаря, че се обаждаш. Как си?
Като чу гласа ѝ, го налегнаха спомените от предишната вечер. Усмихвайки се на себе си, той се опита да си я представи как изглежда в хотелската си стая.
— Добре съм, благодаря. Тъкмо преглеждам някои документи и попаднах на съобщението ти. С какво мога да ти услужа?
— Ами знаеш ли, снощи съм си забравила якето на яхтата и исках да те питам дали не си го прибрал?
— Не, не съм го видял, но не съм и проверявал. Къде си го забравила, в каютата ли?
— Не знам със сигурност.
Гарет помълча за миг.
— Добре тогава, ще ида да го потърся и ще ти се обадя дали съм го намерил.