— Много ли ще те притесня?
— Ни най-малко. Ще ми отнеме няколко минути. Ще бъдеш ли в хотела дотогава?
— Да, тук съм.
— Добре, щом се върна, ще ти се обадя.
Гарет ѝ каза „до скоро виждане“, излезе от магазина и забърза пеш към пристанището за яхти. Качи се на борда на „Хепънстанс“, отключи каютата и слезе долу. След като не намери якето вътре, качи се отново на палубата и я огледа. Най-накрая мерна част от него да се подава изпод седалката на кърмата. Взе го, провери дали не е изцапано и се върна в магазина.
Обади се по телефона от канцеларията си. Този път Тереза вдигна слушалката след първото иззвъняване.
— Пак съм аз — Гарет. Намерих якето ти.
Чу я да въздъхва с облекчение.
— Благодаря ти. Извинявай, че те разкарах.
— Не ми представляваше никаква трудност.
Тя замълча, сякаш се чудеше какво още да каже.
— Ще го задържиш ли при теб? До двайсет минути мога да дойда в магазина ти да си го взема.
— С удоволствие ще те изчакам — отвърна той.
След като затвори телефона, той се облегна назад на стола си и се размисли над случката. Значи още не е напуснала града и ще я види отново. Макар че не му стана ясно как е могла да забрави якето си, след като носеше само едно-две неща със себе си, друго нещо му стана безпределно ясно — радваше се, че се е получило така!
Не че имаше някакво значение, разбира се.
Тереза пристигна след двайсет минути, облечена с къси панталони и блуза без ръкави и с дълбоко деколте — тоалет, който разкриваше чудесната ѝ фигура. Когато влезе в магазина, Иън и Гарет я измериха с поглед, докато тя се оглеждаше наоколо. Накрая зърна Гарет, усмихна се и извика:
— Здравей!
Иън вдигна учуден вежди към Гарет, сякаш искаше да му каже: „Да не би да криеш нещо от мен?“ Гарет не му обърна внимание и тръгна към нея с якето ѝ в ръка. Знаеше, че Иън ще го наблюдава като под лупа и ще го поднася по-късно, макар че той нямаше намерение да обелва нито дума за нея.
— Нищо му няма — каза той, подавайки ѝ якето.
Докато я очакваше да дойде, си беше почистил ръцете от машинното масло и беше облякъл една от тениските, които се продаваха в магазина. Не беше ефектно облекло, но му придаваше по-спретнат вид, отколкото допреди малко. Поне беше съвсем чист.
— Благодаря ти още веднъж, че ми го донесе — каза тя и особеният ѝ поглед, който го бе привлякъл предишния ден, отново разбуди същото чувство. Той неволно се почеса по бузата.
— За мен беше удоволствие. Сигурно вятърът го е сбутал отдолу.
— Сигурно — отвърна тя и леко сви рамене, после си нагласи блузата на едното рамо.
Гарет не знаеше дали тя бърза, нито дали самият той я чака да си тръгне веднага. Изрече първите думи, които му дойдоха наум:
— Снощи прекарах много приятна вечер.
— Аз също.
Погледите им се кръстосаха и той се усмихна леко. Не знаеше какво друго да каже — отдавна не бе изпадал в такова положение. Въпреки че общуваше непринудено с клиенти и непознати, сега беше съвсем различно. Улови се, че пристъпва ту на единия, ту на другия крак и се чувстваше като шестнайсетгодишен. Най-накрая тя заговори:
— Струва ми се, че ти дължа нещо, задето ти отнех време за това яке.
— Стига глупости. Нищо не ми дължиш.
— Е, ако не за якето, то поне за снощната разходка.
Той поклати глава.
— И за нея също. Беше ми приятно, че дойде.
„Беше ми приятно, че дойде.“ Думите проехтяха в съзнанието му в мига, в който ги изрече. Допреди два дни щеше да му е трудно да си представи, че ги е казал на някого.
В дъното на магазина иззвъня телефонът и звукът го извади от унеса му. За да спечели време, попита:
— Само заради якето ли дойде чак дотук, или смяташе да поразгледаш града?
— Още не съм решила какво ще правя. Наближава време за обяд и може би ще отида да хапна някъде набързо. — Тя го загледа очаквателно. — Ще ми препоръчаш ли някое място?
Той се замисли, преди да отговори.
— На мен ми харесва „При Ханк“, на самия кей. Храната е прясна и изгледът е неземен.
— Къде по-точно се намира?
Той посочи назад през рамото си.
— В Райтсвил Бийч. Минаваш по моста за острова и свиваш вдясно. Няма да го подминеш… просто следи пътепоказателите за кея. Ресторантът се намира точно там.
— А каква храна предлагат там?
— Предимно морска. Имат страхотни скариди и стриди, но ако не искаш морски деликатеси, можеш да си поръчаш хамбургери или нещо от този род.
Тереза изчака, за да види дали ще добави още нещо, но понеже той си замълча, тя отмести поглед към витрината. За втори път от няколко минути насам Гарет се почувства неловко в нейно присъствие. Защо тази жена го караше да се чувства така? Най-накрая се окопити и заговори: