— Ама че проклети сте били янките — върна ѝ го той, клатейки глава.
След малко дойде сервитьорка и им взе поръчката, в която влизаха и две бири. След като предаде поръчката в кухнята, сервитьорката се върна веднага, за да остави двете бутилки бира на масата им.
— Няма ли да има чаши? — попита тя учудена, когато сервитьорката се отдалечи.
— Не. Това място не минава за изискано.
— Сега разбирам защо ти харесва.
— Като забележка, че нямам вкус ли да го приема?
— Само ако не си сигурен.
— Говориш като психиатър.
— Не съм психиатър, но съм майка и това ме прави нещо като специалист по човешката природа.
— Така ли?
— Същото казвам и на Кевин.
Гарет отпи от бирата си.
— Чу ли се с него днес?
Тя кимна и също отпи от шишето.
— Съвсем набързо. Когато се обадих, той тъкмо тръгвал за Дисниленд. Имал безплатен билет за най-ранния сутрешен час, така че бързаше — искал да бъде един от първите на опашката за влизане в „Страната на приключенията“.
— Той добре ли се чувства с баща си?
— Чудесно се чувства. Дейвид винаги се е отнасял добре с него, но аз мисля, че гледа да навакса за времето, в което не го вижда. Всеки път Кевин отива при него, очаквайки да прекара забавно и вълнуващо.
Гарет я погледна с любопитство.
— Доколкото те усещам, май не си много убедена.
След миг колебание тя продължи:
— Ами просто се надявам това да не доведе до разочарования по-късно. Дейвид и новата му съпруга имат дете и си мисля, че когато бебето порасне, ще бъде трудно за Дейвид и Кевин да остават сами.
Гарет се наклони към нея, когато заговори:
— Не е възможно да опазиш децата си от разочарования в живота.
— Да, знам, но просто… — Тя замълча и Гарет довърши мисълта ѝ:
— Той е твой син и ти не искаш да го виждаш да страда.
— Точно така.
Шишето на Тереза се беше запотило и тя започна да отлепва етикета. Гарет пак се сети за Катерин, защото и тя правеше същото, и отпи глътка, за да върне мислите си към настоящия разговор.
— Не знам какво да кажа, освен че ако Кевин се е метнал на теб, положително ще се оправя в живота.
— В какъв смисъл?
Гарет сви рамене.
— Ничий живот не е лесен — твоят също. Имала си мъчителни периоди. Мисля си, че като те гледа как превъзмогваш трудностите, той също ще се научи как да се справя със своите.
— Сега пък ти говориш като психиатър.
— Просто ти казвам това, което научих, докато растях. Бях горе-долу на възрастта на Кевин, когато майка ми почина от рак. Като наблюдавах баща ми, се научих как да се справям със своя живот, независимо какво ми поднася той.
— Баща ти ожени ли се повторно?
— Не — поклати глава Гарет. — Струва ми се, че един-два пъти му се е искало, но така и не предприе нищо.
Ето каква била работата — какъвто бащата, такъв и синът.
— Той тук ли живее? — поинтересува се Тереза.
— Да, тук. Дори напоследък го виждам доста често. Но гледаме поне веднъж в седмицата да прекарваме заедно. Той обича да ме контролира.
— Като повечето родители — усмихна се тя.
След малко поръчката им дойде, но те продължиха да разговарят и докато се хранеха. Този път Гарет говореше повече от нея. Разказа ѝ какво е да отраснеш в Юга и защо никога не би го напуснал, ако трябва да избира. Описа ѝ няколко забавни случки по време на разходки с яхтата или при гмуркане. Тя го слушаше почти прехласната. В сравнение с историите, които чуваше от мъжете в Бостън — които обикновено се съсредоточаваха върху бизнеса, — неговите бяха съвършено различни. Той говореше за хиляди видове морски създания, които бе виждал при гмурканията си и какво е усещането да плаваш с яхтата по време на буря, разразила се най-неочаквано. Веднъж бил преследван от риба чук и се принудил да се скрие в потъналия кораб, който проучвал.
— За малко да ми свърши въздухът, преди да успея да изплувам на повърхността — допълни той, клатейки глава при спомена.
Тереза го наблюдаваше внимателно, докато той говореше, и вътрешно се радваше, че се бе отпуснал доста в сравнение с предишната вечер. Пак забеляза същите неща като първия път — изпито лице, светлосини очи и непринудени движения, само че този път говореше с повече плам и тя намери промяната за особено привлекателна. Вече не си мереше всяка дума, преди да я изрече.
Привършиха с обяда — той беше прав, че храната е превъзходна — и си поръчаха по още една бира. Макар че на тавана жужеше вентилатор, слънцето се беше издигнало високо и в ресторанта стана много горещо, но поне не беше вече толкова претъпкан. След като им поднесоха сметката, Гарет остави банкноти на масата и ѝ направи знак да тръгват.