— Знам. Но ето вече три години…
— Един ден ще срещнеш отново някоя по-различна от другите. Това се случва на хора, които са се влюбвали само веднъж. То е в природата им.
Тя стисна ръката му и Гарет почувства, че го изпълва гореща вълна от допира ѝ. Не можеше да си обясни защо, но не му се искаше тя да го пусне.
— Надявам се да си права — успя най-сетне да отрони той.
— Права съм. Разбирам от тия неща. Забрави ли, че съм и майка?
Той се изсмя под носа си, опитвайки се да отпуши напрежението.
— Не съм забравил. И предполагам, че си добра майка.
Те се обърнаха и тръгнаха обратно към кея, разговаряйки за последните три години, без да си пускат ръцете. През цялото време, докато стигнаха до колата му и потеглиха към магазина, Гарет се чувстваше по-объркан от всеки друг път. През тези два дни се бяха случили толкова неочаквани неща. Тереза вече не беше непозната, но не беше и просто приятелка. Нямаше съмнение, че бе увлечен по нея. Но след няколко дни тя щеше да си замине и вероятно така щеше да е по-добре.
— За какво мислиш? — попита го тя.
Минаваха по моста в посока към Уилмингтън и „Айланд Дайвинг“ и Гарет превключи на по-висока предавка. Хайде де, подкани се той наум. Кажи ѝ точно какви мисли ти се въртят в главата.
— Ами мислех си — заговори той най-накрая, изненадан от себе си, — че ако нямаш някакви планове за довечера, ми се ще да те поканя на вечеря у дома. Тя се усмихна.
— Много се надявах да кажеш тъкмо това.
Той продължаваше да е изненадан от себе си, и когато отби наляво по улицата, водеща към магазина.
— Можеш ли да дойдеш вкъщи към осем? Имам да свърша някои неща в магазина и предполагам, че това ще ме позабави.
— Няма проблем. Къде живееш?
— В Каролина Бийч. Ще ти обясня как да стигнеш, като отидем в магазина.
Той паркира колата и Тереза го последва в канцеларията му. Гарет ѝ начерта на едно листче пътя до дома му, после, стараейки се да не изглежда толкова смутен, както се чувстваше, добави:
— Мисля, че лесно ще ме намериш… пикапът ми ще бъде пред къщата. Но ако се объркаш, най-отдолу съм ти написал телефона си.
След като тя си тръгна, Гарет се улови, че вече мисли за предстоящата вечер. Както седеше в канцеларията си, два въпроса, на които не можеше да си отговори, зачовъркаха съзнанието му! Първият беше: с какво толкова го привличаше Тереза? И вторият, защо изведнъж почувства, че е предал Катерин?
8
Докато Гарет си вършеше работата в магазина, Тереза прекара следващите няколко часа от следобеда в разглеждане на Уилмингтън. Тъй като не познаваше добре града, попита как да стигне до историческите му места, а после пообиколи магазините. Повечето от тях бяха предназначени предимно за туристи и тя намери няколко неща, които Кевин щеше да хареса, макар никак да не бяха по нейния вкус. Купи му и два чифта къси панталони, които да носи след завръщането си от Калифорния, и накрая се прибра в хотела да подремне малко. Последните два дни си бяха казали думата и тя мигом заспа.
Гарет от своя страна се сблъска с неприятности. Пратката с новата стока пристигна малко след като се бе върнал в магазина, но тя съдържаше и неща, които не му бяха нужни, та се наложи да се обади във фирмата, за да уреди връщането им. По-късно следобед му бе съобщено, че трима от учениците му, които си бяха записали часове по гмуркане за този уикенд, щели да отсъстват от града и отменяха часовете си. Не можа да се свърже и с никого от списъка на чакащите.
Към шест и половина се почувства изморен, и когато след малко приключи работата си за деня, изпусна дълбока въздишка на облекчение. На път за вкъщи се отби в бакалницата и купи някои необходими неща за вечерята. Прибра се, взе си един душ и се облече с джинси и лека памучна риза. Извади от хладилника бутилка бира, отвори я и отиде да седне на един от столовете от ковано желязо на задната веранда. Погледна часовника си — Тереза щеше да дойде скоро.
Гарет още седеше на задната веранда, когато чу откъм улицата шума на двигател, работещ на бавни обороти. Слезе от верандата и мина отстрани на къщата, откъдето видя Тереза да паркира точно зад лекотоварния му автомобил.
Тя слезе от колата си, облечена с джинси и същата онази блуза, която подчертаваше прелестите ѝ. Имаше отпочинал вид и когато, приближавайки се към него, му се усмихна сърдечно, той почувства, че увлечението му е станало още по-силно в сравнение с днес на обяд, и това го накара да се притесни поради причина, която не искаше да признае.