Той тръгна към нея възможно най-нехайно и по средата на пътя пресрещна Тереза, която носеше бутилка бяло вино. Веднага го лъхна аромат на парфюм — нещо, което дотогава не бе употребявала.
— Донесох малко вино — каза тя и му подаде шишето. — Реших, че може да върви с вечерята. — После, след кратка пауза, попита: — Как мина следобедът ти?
— Беше много натоварен. Клиентите не спряха да влизат до последната минута, а аз имах да прегледам куп документи. Фактически се прибрах едва преди малко. — Той тръгна към предната врата, Тереза го следваше. — А ти? Какво прави досега?
— Наложи се да подремна малко — каза тя, като че ли да го подкачи и той се засмя.
— Забравих да те питам дали не искаше нещо по-специално за вечеря?
— А ти какво си намислил да правиш?
— Реших да сложа филета на скара, но не съм сигурен дали обичаш такива неща.
— Шегуваш ли се? Забрави ли, че съм израснала в Небраска? Обожавам хубавия стек.
— В такъв случай те очаква изненада.
— Каква?
— Ами аз съм човекът, който прави най-хубавите стекове на света.
— О! Виж ти, нима?
— Ще ти го докажа — увери я той, а смехът ѝ проехтя като мелодия.
Докато вървяха към входната врата, Тереза огледа къщата за първи път. Беше относително малка — едноетажна, с правоъгълна форма, облицована с дъски, чиято боя беше поизлющена на места. За разлика от другите къщи в Райтсвил Бийч тя беше разположена направо на пясъка. Когато го попита защо не е върху повдигната основа, Гарет ѝ поясни, че била построена, преди да влезе в сила разпоредбата за противоураганен строеж.
— Сега сградите трябва да се строят така, че когато морето приижда, вълните да могат да минават под основната конструкция. Вероятно следващата ураганна буря ще отнесе тази стара къщурка в морето, но досега имах късмет.
— Това не те ли безпокои?
— Не особено. Къщата не е голяма и по тази причина мога да си позволя да я поддържам. Сигурно предишният собственик се е уморил най-накрая от силните бури, връхлитащи от океана, и затова се е отървал от нея.
Те се изкачиха по напуканите стълби и влязоха вътре. Първото, което направи впечатление на Тереза, беше изгледът от всекидневната. Прозорците, високи от пода до тавана, заемаха цялата задна стена на къщата и гледаха към задната веранда и Каролина Бийч.
— Невероятна гледка! — възкликна Тереза.
— Нали? От няколко години живея тук и все още не мога да я приема за реална.
В едната стена имаше камина, около която висяха десетина подводни снимки. Тя се приближи до тях.
— Мога ли да разгледам къщата?
— Разбира се. Аз пък ще ида да подготвя скарата, че има нужда да се почисти.
Гарет излезе през плъзгащата се стъклена врата. Когато остана сама, Тереза се застоя малко пред снимките, после тръгна да види останалата част от къщата. И в нея, като в повечето къщи на брега, удобно можеха да живеят не повече от двама души. Имаше само една спалня, в която се влизаше през всекидневната, и прозорците ѝ с изглед към брега също бяха високи от пода до тавана. В предната част на къщата — откъм улицата — се намираше кухнята, малка трапезария по-скоро ниша, отколкото стая и банята. Макар навсякъде да беше чисто и подредено, пак личеше, че не е било освежавано от години.
Връщайки се обратно към всекидневната, Тереза спря пред спалнята и надникна вътре. И там подводни снимки украсяваха стените. Освен тях точно над леглото висеше голяма карта на северно каролинското крайбрежие, на която бяха отбелязани местата на около петстотин потънали кораба. На нощното шкафче зърна снимка на жена в рамка. Огледа се, за да се увери, че Гарет е все още навън, и пристъпи навътре в стаята.
Катерин трябва да е била около двайсет и пет годишна, когато е починала. Изглежда, и тази снимка, като останалите на стената, беше правена от Гарет и тя се запита дали я е поставил в рамка преди, или след злополуката. Вдигна я и видя, че Катерин е била много хубава — малко по-дребна от нея, с руса коса, която се спускаше до средата на гърба ѝ. Въпреки че снимката беше малко зърнеста, като че ли преснимана от по-малка, очите на Катерин се виждаха доста ясно. Тъмнозелени и малко като котешки, те ѝ придаваха екзотичен вид, и като че ли се бяха вторачили в Терезините. Тя внимателно върна снимката на мястото ѝ, стараейки се да я постави пак под същия ъгъл. Когато се обърна да си върви, продължи да чувства, че Катерин наблюдава всяко нейно движение.
Тереза потисна това усещане и се погледна в огледалото над скрина с чекмеджета. За своя изненада видя втъкната в рамката му още една снимка на Катерин, но заедно с Гарет. Двамата стояха на палубата на „Хепънстанс“, усмихнати до уши. Тъй като яхтата изглеждаше така, сякаш е била току-що възстановена, вероятно снимката е била правена само няколко месеца преди смъртта на Катерин.