Очаквайки Гарет да влезе всеки момент, Тереза излезе от спалнята му, изпълнена донякъде с чувство на вина. Отиде до плъзгащите се стъклени врати, които водеха към верандата, и ги отвори. Гарет чистеше решетката на скарата и ѝ се усмихна, като я видя. Тя се приближи до него и се облегна на парапета.
— Ти ли си правил ония снимки на стената в дневната? — попита го тя.
Той отмахна кичур коса от челото с опакото на ръката си и отвърна:
— Да. Известно време взимах фотоапарата си всеки път, когато отивах да се гмуркам. Повечето окачих в магазина, но тъй като пак ми останаха доста, реших да окача няколко и на стените тук.
— Изглеждат професионално направени.
— Благодаря. Но мисля, че качеството им се дължи предимно на огромното количество, което направих. Ако знаеш колко несполучливи излязоха повечето.
Докато говореше, Гарет вдигна високо решетката. Въпреки че беше почерняла на места, изглеждаше готова за ползване и той я остави настрана. После взе чувалче с дървени въглища, сложи малко в табличката на скарата, която сигурно беше трийсетгодишна и ги понамести, за да ги изравни. След това пръсна върху всяка брикета малко газ за запалки.
Тереза подметна с шеговит тон:
— Знаеш ли, че вече използват за скарите пропан вместо въглища.
— Знам, но предпочитам начина, който ми е познат още от детството ми. Освен това така е и по-вкусно. А с пропан е все едно да печеш на печката в кухнята.
Тя се усмихна.
— Обеща да ми поднесеш най-вкусния стек, който съм яла досега.
— И ще го получиш. Имай ми вяра.
Той свърши да пръска и остави флакона с газ до чувалчето с дървени въглища.
— Сега ще ги оставя малко да се напоят. Искаш ли нещо за пиене?
— Какво имаш? — попита Тереза.
Гарет се изкашля.
— Бира, безалкохолно и виното, което донесе.
— Една бира ще ми дойде добре.
Той прибра чувалчето и флакона с газ в един стар моряшки сандък, които стоеше до външната стена на къщата. След като избърса подметките си от пясъка, влезе вътре, оставяйки стъклената врата отворена.
Докато го нямаше, Тереза вдигна глава и огледа плажа от вече клонеше на запад и повечето хора си бяха отишли, а малкото останали или тичаха, или се разхождаха бавно. Въпреки това поне десетина души минаха покрай къщата за краткото време, докато Гарет беше вътре.
— Не те ли уморяват всички тия хора, които минават оттук? — попита го Тереза, когато той се върна.
Той ѝ подаде бирата и отвърна.
— Не. Мен по цял ден ме няма тук. Обикновено, докато се прибера, плажът почти обезлюдява. А зимата не се мярка жива душа наоколо.
За миг тя си го представи как седи на верандата и наблюдава океана — сам, както винаги. Гарет бръкна в джоба на джинсите си и извади кибрит. Запали въглищата и се отдръпна, когато пламъците лумнаха. Лекият бриз подгони огъня в кръг.
— Е, сега вече се залавям с приготвянето на вечерята.
— Да ти помогна ли с нещо?
— То няма много за правене. Но ако си късметлийка, може и да ти разкрия моята тайна рецепта.
Тя наклони глава на една страна и го изгледа дяволито.
— Ама ти май си много старателен по отношение на тия стекове.
— Вярно е, но знам какво правя.
Той ѝ намигна и тя се разсмя, след което го последва в кухнята. Гарет отвори един от шкафовете и извади няколко картофа. Отиде до мивката, изми си ръцете, а след това и картофите. После се върна при печката и започна да увива всеки картоф във фолио и да го поставя върху решетката на фурната.
— А аз какво да правя?
— Нали ти казах, няма много за правене. Засега държа всичко под контрол. Купих една готова салата и с това приключва менюто.
Тереза се дръпна настрана, а Гарет пъхна решетката във фурната и извади салатата от хладилника. Хвърли на Тереза поглед с ъгълчето на окото си, докато пресилваше салатата в една купа. Защо така изведнъж му се прииска да бъде възможно по-близо до нея? С този въпрос в главата той пак отвори хладилника и извади филетата, които бе поръчал да му нарежат в магазина за тази вечер. След това взе от шкафа до хладилника останалите продукти, които му трябваха, и ги постави на плота до Тереза.
Тя му хвърли предизвикателна усмивка.
— И така, какво им е толкова специалното на тия филета?
Той пропъди натрапчивата мисъл от главата си и наля малко бренди в дълбока купа.
— Няколко неща. Първо, купуваш парчета месо с тази дебелина. Обикновено в магазина не ги режат толкова дебело, така че трябва да поискаш да са такива. После ги поръсваш с малко сол, черен пипер, чесън на прах и ги оставяш да киснат в бренди, докато дървените въглища станат на жар.