Той правеше това, което говореше, и за първи път, откакто се запознаха, видът му издаваше истинската му възраст. Въз основа на всичко, което ѝ бе разказал, тя прецени, че е най-малко четири години по-голям от нея.
— И това ли е тайната ти?
— Това е само началото — обеща той и като че ли едва сега забеляза колко е красива. — Малко преди да ги сложа на скарата, ще ги напръскам с вода, за да станат по-сочни. Останалото е начинът, по който ги печеш, а не с какво са подправени.
— Говориш така, сякаш си истински готвач.
— Не, чак истински готвач не съм, защото умея да правя само няколко неща, но напоследък рядко си готвя. Като се прибера вкъщи, обикновено гледам да приготвя нещо, което не изисква много труд и време.
— И аз съм същата. Ако не беше Кевин, едва ли изобщо бих готвила.
Той привърши с предварителните приготовления, отиде до едно чекмедже, откъдето извади нож, и пак застана до нея. След това взе няколко домата и започна да ги реже на кубчета.
— Ти май много се спогаждаш с Кевин.
— Вярно е. Надявам се да продължим така и занапред. Още е малък, но се безпокоя, като порасне, да не почне да прекарва по-малко време с мен.
— Аз не бих се безпокоил толкова. От начина, по който ми говориш, мисля, че двамата винаги ще бъдете близки.
— Дано да е така. Засега той е всичко, което имам… Не знам какво ще правя, когато започне да ме отстранява от живота си. Имам няколко приятелки с момчета и те ми казват, че това е неизбежно.
— Е, той положително ще се промени по някакъв начин — всеки се променя, но това не значи, че няма да ти обръща внимание.
Тя го погледна.
— От опит ли говориш, или просто ми казваш неща, които искам да чуя.
Той сви рамене и отново усети парфюма ѝ.
— Просто си спомням как беше с мен и баща ми. Винаги сме били близки и това не се промени, когато минах в гимназията. Започнах да правя различни неща, да се виждам по-често с приятели, но ние не престанахме да общуваме, когато се приберях у дома.
— Много ми се иска и с Кевин да е така.
Докато приготовленията бяха в ход, над тях се слегна отморяваща тишина. Простото действие на рязането на доматите с нея до него стопи част от тревогата, която го бе обсебила дотогава. Тереза беше първата жена, която канеше в този дом, но чувстваше, че му е приятно присъствието ѝ тук.
Той изсипа нарязаните домати в купа за салата и избърса ръцете си с книжна салфетка. После се наведе да вземе второ шише бира за себе си.
— Ще пийнеш ли още една и ти?
Тя пресуши шишето си и се изненада, че го е изпила толкова бързо. Кимна и остави празното шише на плота. Гарет отвори две бири и ѝ подаде едната. Тереза стоеше отпусната до плота и докато поемаше шишето, нещо във външния ѝ вид му се стори познато — дали не беше усмивката, която играеше по устните ѝ, или косият ѝ поглед, с който го наблюдаваше как вдига шишето, за да отпие. Отново си спомни за онзи мързелив летен ден, когато изненада Катерин, като се върна вкъщи за обяд — ден, който в ретроспекция бе пълен със знаци… но можеше ли да предвиди всичко, което щеше да се случи? Двамата стояха в кухнята, точно както сега той стоеше с Тереза.
— Доколкото разбирам, ти май вече си обядвала каза Гарет, когато Катерин застана пред отворения хладилник.
Катерин го погледна.
— Не съм гладна отвърна тя, а по-скоро жадна. Искаш ли изстуден чай?
— С удоволствие. Провери ли дали дойде пощата?
Катерин кимна и свали чайника от горната полица.
— Да, на масата е.
Тя отвори бюфета и извади две чаши. Наля в едната чаша и тъкмо хвана другата, за да я напълни и тя се изплъзна от ръката ѝ.
— Добре ли си? — попита Гарет разтревожен и остави писмата.
Смутена, Катерин прекара пръсти назад в косата си и се наведе да събере стъклените парчета.
— Просто ми се зави свят за миг. Ще се оправя.
Гарет клекна до нея, за да ѝ помогне.
— Пак ли не се чувстваш добре?
— Не, но може би се застоях, по-дълго навън тази сутрин.
Той продължи мълчаливо да почиства пода от стъклата.
— Настояваш ли да се върна в магазина? Тази седмица наистина доста ти се струпа.
— Ще ми мине. Освен това знам, че имаш много работа.
Знаеше, че е права, но когато се приготви да тръгва, се изпълни с предчувствието, че не биваше да я послуша.
Той отпи дълга глътка и изведнъж усета спокойствието в кухнята.
— Отивам да проверя въглищата — каза той, изпитвайки нужда да прави нещо, каквото и да било. — Надявам се вече да са готови.