— Да сложа ли масата в това време?
— Разбира се. Ето тук е всичко, което ще ти трябва.
След като ѝ показа откъде да вземе приборите, той тръгна към верандата, насилвайки се да се отпусне и да пропъди спомените от съзнанието си. Провери въглищата и прецени, че им трябват още няколко минути, за да станат на жар. Отиде до моряшкия сандък и извади от него малък мях. Подпря го до парапета близо до скарата и си пое дълбоко въздух. Океанският въздух беше свеж, почти опияняващ, и за първи път, независимо от яркия спомен за Катерин преди минути, му беше приятно, че Тереза е тук. Дори се чувстваше щастлив — нещо, което отдавна не бе изпитвал.
И това не се дължеше само на непринуденото им общуване, а и на дребните неща, които правеше Тереза. На начина, по който се усмихваше, по който го гледаше, дори по който го беше хванала за ръка в ранния следобед. Започваше да му се струва, че я познава от много по-отдавна. Запита се дали това се дължи на приликата ѝ в много отношения с Катерин, или просто защото баща му го накара да разбере, че е крайно време да започне да се вижда с някого.
Докато той беше навън, Тереза се зае да подрежда масата. Постави чаши за вино до всяка чиния и извади от чекмеджето сребърни прибори. Видя, че вътре има и два малки свещника и свещи. Помисли си дали няма да претрупа масата с тях, но реши да ги сложи и да остави на него, ако иска, да ги запали. Тъкмо привърши, и Гарет влезе.
— Трябва да почакаме още мъничко. Искаш ли да седнем отвън, докато стане време?
Тереза взе бирата си и го последва. И сега духаше вятър, но не толкова силен, както предишната вечер. Тя се настани на стола до Гарет. Той изпружи крака и кръстоса глезени, дълбоко разкопчаната тънка риза разкриваше загорялата му от слънцето кожа. Беше отправил поглед към океана. Тя затвори за миг очи и си помисли, че отдавна не се е чувствала толкова жизнена.
— Сигурен съм, че от мястото, където живееш в Бостън, нямаш такава гледка — внезапно наруши той тишината.
— Така е, нямам. Живея в апартамент. Родителите ми не могат да ми се начудят как мога да живея в центъра на града. Според тях предградията са за предпочитане.
— А защо живееш там?
— Така свикнах още преди да се разведа. Но сега пък ми е по-удобно. На няколко минути път съм от редакцията. Училището на Кевин е през една пресечка и не се налага да шофирам по магистралата, освен когато излизам от града. Другата причина е, че исках да сменя обстановката, след като бракът ми се разпадна. Направо не можех да издържам, на погледите на съседите ми, когато научиха, че Дейвид се изнесе от къщи.
— В какъв смисъл?
Тя сви рамене и гласът ѝ стана по-тих.
— На никого от тях не съм казвала защо се разведохме с Дейвид. Реших, че не е тяхна работа да знаят.
— Разбира се, че не е.
Тя замълча, сякаш се унесе в спомени, после продължи:
— Да, но в техните представи Дейвид беше прекрасен съпруг, хубав, преуспяващ и не можеха да си представят, че е способен да извърши нещо нередно. Дори докато бяхме заедно, той се държеше безупречно. До края нямах представа, че има извънбрачна връзка. — Тя се обърна към него, лицето ѝ бе помръкнало. — Както казват, съпругата последна научава.
— А ти как научи?
— Може да ти прозвучи банално — заклати глава тя, — но го научих от пункта за химическо чистене. Когато отидох да взема дрехите му, жената ми подаде някакви бележки, които намерила в джоба му. Едната беше сметка от хотелска стая в центъра. По датата си спомних, че същата вечер си беше у дома, така че трябва да го е ползвал само следобеда. Той отрече, когато го попитах, но от начина, по който ме гледаше, разбрах, че ме лъже. Накрая всичко излезе наяве и аз подадох молба за развод.
Гарет я слушаше внимателно и се питаше как е могла да се влюби в човек, който е способен да ѝ причини такова нещо. Сякаш прочела мислите му, тя продължи:
— Дейвид е от онези мъже, които лесно могат да ти завъртят главата и да те накарат да им вярваш. Мисля, че дори самият той вярваше на повечето неща, които ми говореше. Запознахме се в колежа. Той беше умен и очарователен и аз бях поласкана, че проявява интерес към мен — съвсем младо, свито момиче, дошло направо от Небраска. Не приличаше на никого от момчетата, които познавах дотогава. А когато се оженихме, си мислех, че ми се очертава живот като в романите. Но той явно е бил далеч от тази мисъл, защото, както разбрах по-късно, започнал да ми изневерява още на петия месец след женитбата ни.
Тя пак замълча и Гарет погледна към шишето си с бира.
— Не знам какво да ти кажа.
— Няма нищо за казване. Всичко свърши и както ти споменах вчера, единственото, което искам от него, е да бъде добър баща на Кевин.