— Не съм много сигурен, но ми се ще да мога. За разлика от теб аз нямам семейство, освен баща си и в известен смисъл той положително ще ме разбере. Ние с него много си приличаме и мисля, че ако не бях аз, той отдавна щеше да се е махнал оттук.
— Но това ще означава да избягаш.
— Знам.
— Защо ти се иска да го направиш? — продължи да настоява тя, знаейки донякъде отговора.
Той обаче мълчеше и тя се наведе и заговори с нежен глас.
— Гарет, знам, че не е моя работа, но ти не можеш да избягаш от това, което преживяваш. — И му хвърли насърчителна усмивка. — Освен това имаш толкова неща, които да предложиш на някоя жена.
Гарет седеше смълчан, размишлявайки над думите ѝ, и се питаше как знае какво точно да му каже, за да го накара да се почувства по-добре.
През следващите няколко минути единствените звуци около тях идваха от другаде. Гарет обърна филетата и те зацвърчаха върху решетката. Лекият ветрец свиреше в далечината, вълните се втурваха да стигнат брега и да се разбият. Постоянният им грохот действаше тъй успокоително.
Мислите на Гарет се отплеснаха към последните два дни. Спомни си за мига, в който видя Тереза за първи път вчера, за часовете, прекарани заедно на „Хепънстанс“, за разходката им по брега след обяда, когато ѝ разказа за Катерин. Вече не се чувстваше напрегнат, както през целия днешен ден, и сега, както седяха един до друг в сгъстяващия се здрач, той усещаше, че между тях се е породило нещо, което и двамата не искаха да признаят.
Малко преди месото да стане готово, Тереза влезе в къщата, за да доподреди масата. Извади картофите от фурната, махна фолиото на два от тях и постави по един във всяка чиния. След това сложи и салатата в средата на масата, а до нея подреди няколко стъкленици с течни подправки, които извади от хладилника, комплекта за сол и черен пипер, чинийка с масло и накрая две салфетки. Тъй като в кухнята вече притъмняваше, запали лампата, но светлината ѝ беше толкова силна, че тя отново я загаси. Без да се замисля, се върна до масата и запали свещите, след това отстъпи крачка-две назад, за да прецени дали няма да дойдат в повече. Но гледката ѝ хареса и тя взе бутилката вино и тъкмо я сложи на масата, и Гарет влезе в кухнята.
Той затвори плъзгащата се стъклена врата и се обърна. Две пламъчета, сочещи нагоре, прорязваха тъмнината в кухнята и на светлината им Тереза изглеждаше още по-хубава. Трепкащите им отражения върху тъмната коса и в очите ѝ и придаваха загадъчен вид. Гарет се прехласна и дума не можа да отрони, само я гледаше. И точно в този момент му стана ясно какво се бе опитвал да потисне през цялото време, откакто я срещна.
— Помислих си, че тия свещи ще внесат уют в обстановката — каза тя тихо.
— Много правилно си си помислила.
Те продължиха да се гледат от разстояние, сковани за миг от сянката на далечните, възможности. Тереза първа отмести поглед.
— Не можах да намеря тирбушон — рече тя, колкото да каже нещо.
— Аз ще го потърся — отвърна той бързо. — Понеже не го използвам често, трябва да е в дъното на някое чекмедже.
Той занесе чинията с готовите филета на масата, после отиде до шкафа. Поразрови между приборите, намери тирбушона и остави и него на масата. С няколко сръчни движения отвори бутилката и наля в двете чаши. След това седна и с машата разпредели филетата във всяка чиния.
— Дойде часът на истината — отбеляза Тереза миг преди да поднесе първата хапка към устата си.
Гарет се усмихна, докато я наблюдаваше как дъвче. Тереза беше приятно изненадана да открие, че той ѝ беше говорил истината.
— Гарет, стекът наистина е превъзходен — каза тя искрено.
— Благодаря.
Свещите намаляха с изнизването на вечерта и Гарет на два пъти ѝ каза колко се радва, че му е дошла на гости. И двата пъти Тереза почувства тръпки на вълнение по врата и трябваше да отпие глътка вино, за да прогони това усещане.
Навън океанът бавно се надигаше с настъпването на прилива, причинен от полумесеца, който като че ли бе изникнал от нищото.
След като се навечеряха, Гарет предложи пак да се разходят по брега и добави:
— Толкова е красиво вечер.
Тереза се съгласи и той вдигна чиниите и приборите и ги сложи в мивката.
Двамата излязоха навън и Гарет затвори стъклената врата след себе си. Вечерта беше мека. Те слязоха от верандата, изкачиха една малка дюна и се озоваха на самия бряг.
Когато стигнаха до ръба на водата, направиха същото както през деня — събуха си обувките и ги оставиха на пясъка, тъй като наоколо нямаше никой. Тръгнаха бавно, близко един до друг. Най-изненадващо Гарет я хвана за ръката. Чувствайки топлата му длан, на Тереза за миг ѝ мина през ума как ли ще ѝ подейства, ако докосне тялото ѝ, ако погали кожата ѝ. Мисълта породи тръпка вътре в нея, тя го стрелна с поглед и се запита дали не е догадил мислите ѝ.