Те продължиха да крачат бавно, наслаждавайки се на вечерта.
— Отдавна не съм прекарвал такава прекрасна вечер — наруши мълчанието Гарет и гласът му прозвуча като призрачно ехо.
— Аз също.
Пясъкът под краката им беше студен.
— Гарет, знаеш ли какво си мисля? За онзи момент, в който ме покани на разходка с яхтата ти, помниш, нали?
— Разбира се.
— Защо ме покани?
Той я погледна учудено.
— Как защо?
— Ами защото ми се стори, че в същия миг съжали, че го каза.
Той сви рамене.
— Не мисля, че „съжалявам“ е точната дума. По-скоро бях изненадан, че го изрекох, но не съм съжалявал.
Тя се усмихна.
— Сигурен ли си?
— Да, напълно. Не забравяй, че не бях канил никого през тези три години. И когато ми каза, че изобщо не си се качвала на ветроходна яхта… като че ли изведнъж ми втръсна всеки път да излизам сам с нея.
— Искаш да кажеш, че съм се появила в подходящия момент на подходящото място, така ли?
Той поклати глава.
— Не съм искал да прозвучи така. Наистина ми дойде някак отвътре да те поканя… Не мисля, че бих предложил същото, ако беше някоя друга на твое място. На всичкото отгоре разходката се оказа много по-приятна, отколкото си я представях. Отдавна не съм се чувствал така, както през тези два дни.
Топла вълна я заля при тези думи. Докато вървяха, почувства как той движи в малки кръгчета палеца си върху кожата ѝ — без да спира.
— Ти така ли си представяше почивката си?
След кратка пауза, в която реши, че още не е време да му казва истината, отвърна:
— Не.
В далечината Тереза забеляза, че на плажа има и други хора, макар че ги виждаше като сенки.
— Имаш ли намерение пак да дойдеш тук някой ден? Имам предвид на почивка.
— Не съм мислила по въпроса. Защо?
— Ами надявах се да ти е минавало през ума.
Тереза се загледа в светлините на далечен пристан. И пак почувства палеца му да гали ръката ѝ.
— Ще ми приготвиш ли пак такава вечеря, ако дойда отново?
— Ще ти приготвя всичко, което пожелаеш, стига да е пак филе.
Тя се изсмя късо.
— Тогава ще си помисля. Обещавам.
— Ако искаш, мога да ти преподам някой и друг урок по гмуркане.
— Мисля, че Кевин ще прояви по-голямо желание от мен.
— Ами доведи и него.
Тя му хвърли бърз поглед.
— Наистина ли няма да имаш нищо против?
— Ни най-малко. С удоволствие ще се запозная с него.
— Сигурна съм, че ще го харесаш.
— Не се и съмнявам.
Те продължиха да вървят мълчаливо известно време, след което Тереза изведнъж изтърси:
— Гарет… мога ли да те попитам неща?
— Разбира се.
— Знам, че ще прозвучи странно, но… — Тя замълча и го погледна изпитателно.
— Казвай де.
— Кое е най-лошото нещо, което си извършил досега?
Той се разсмя високо.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Просто искам да знам. Винаги задавам този въпрос на хората. Така научавам много неща за тях.
— Най-лошото нещо?
— Да, възможно най-лошото.
Той се замисли.
— Ами според мен най-лошото нещо, което съм извършил, беше, когато навремето като юноша излязох с кола една декемврийска вечер с тумба приятели… Бяхме си пийнали доста и вдигахме голяма врява, накрая спряхме в една улица, цялата украсена с коледни лампички. Слязохме от колата и започнахме да отвинтваме и задигаме всяка крушка, до която можехме да стигнем.
— Не може да бъде!
— Може и го направихме. Бяхме петима и напълнихме багажника с крадени коледни крушки. Това продължи близо два часа, като се превивахме от смях, докато го вършехме. Улицата беше спомената във вестника като една от най-красиво украсените улици в града, а ние я съсипахме… Не искам и да си представям как са реагирали хората. Сигурно са били бесни.
— Но това е било ужасно!
Той пак се разсмя.
— Знам. Сега и аз го намирам за ужасно, но тогава беше луда забава.
— А пък аз те мислех за хрисим човек…
— Наистина съм хрисим.
— Хрисим, друг път! — И продължи да го разпитва: — И какво друго сте правили с твоите приятели?
— Наистина ли ти е любопитно?
— Да, наистина.
Тогава той започна да ѝ разказва пакостни случки и от младежките си години. Веднъж един от приятелите му изравнил колата си с неговата, докато той бил в нея с момиче, и му направил знак да свали стъклото си. Той го послушал и тогава приятелят му хвърлил вътре бомбичка, която избухнала в краката му.
През следващите двайсетина минути той продължи да ѝ разказва за приключенията си в ония години — правеше го повече за нейно забавление. Най-накрая ѝ зададе същия въпрос, който бе отворил тази тема.