— О, аз никога не съм правила подобни бели — отвърна тя престорено срамежливо. — Винаги съм била примерно момиче.
Той отново се разсмя, чувствайки, че тя го манипулира — макар че нямаше нищо против, — и с пълната увереност, че не му казва истината.
Унесени в разкази за детско-юношеските си години, двамата стигнаха до края на плажа. Тереза се опита да си го представи като младеж и се замисли как ли би погледнала на него, ако го бе срещнала в колежа. Дали щеше да го сметне за неустоим, както сега, или пак щеше да се влюби в Дейвид? Искаше ѝ се да вярва, че е щяла да види разликата между тях двамата, но дали наистина щеше? В ония години Дейвид ѝ се струваше съвършен.
Те спряха да вървят и се обърнаха към океана. Стояха един до друг, раменете им леко се допираха.
— За какво си мислиш? — попита я Гарет.
— За това колко е приятно мълчанието с теб.
Той се усмихна.
— Аз пък си мислех, че ти разказах много неща, които не съм споделял с никого.
— Защо го направи? Защото знаеш, че ще се върна в Бостън, а там няма на кого да ги разказвам ли?
Той се изсмя.
— Не, съвсем не затова.
— Тогава защо?
Той я изгледа учуден.
— Нима не си разбрала?
— Не.
Тя се усмихваше, когато му отговори, сякаш го предизвикваше да продължи. Той се чудеше как да ѝ обясни нещо, което бе необяснимо и за самия него. После, след доста продължителен момент, в който събираше мислите си, отвърна тихо:
— Предполагам, че защото исках да знаеш какво представлявам всъщност. Защото, ако ме опознаеш по-добре и въпреки това нямаш нищо против да се виждаш с мен…
Тереза не продумваше, но добре знаеше какво точно се опитва да ѝ каже. Той отмести поглед от лицето ѝ.
— Съжалявам за това. Нямах намерение да те притесня.
— Изобщо не си ме притеснил — започна Тереза. — Радвам се, че ми го каза…
Тя замълча и след малко двамата отново закрачиха бавно.
— Но ти не се чувстваш така, както аз…
Тя го погледна.
— Гарет… аз… — Гласът ѝ се загуби.
— Не, не казвай нищо…
Тя не го остави да продължи.
— Напротив, ще говоря. Ти поиска отговор и ще го получиш. — Тя замълча, търсейки най-добрия начин да се изрази. После въздъхна дълбоко и додаде: — След като се разделихме с Дейвид, аз прекарах много тежък период. И точно, когато помислих, че съм се съвзела, започнах да се срещам с хора. Но мъжете, с които се запознавах… как да ти кажа, имах чувството, че докато съм била омъжена, животът коренно се е променил. Защото те винаги искаха нещо, а нищо не даваха. И в един момент просто ми втръсна от тях.
— Не знам какво да ти кажа…
— Слушай, Гарет, не ти говоря тези неща, защото мисля, че си като тях. Напротив, мисля, че ти си много по-различен. И това ме плаши донякъде. Защото, ако ти кажа, че си ми много приятен… по някакъв начин, значи го казвам и на себе си. А ако го казвам на себе си, значи се отварям да бъда наранена отново.
— Никога не бих те наранил — тихо рече той.
Тя се спря и го обърна към себе си. И заговори тихо.
— Знам, че вярваш в това, Гарет. Но ти си се преборвал със собствените си демони през тези три години. Не знам дали вече си готов да продължиш напред, а ако не си, тогава аз ще бъда тази, която ще страда.
Думите го засегнаха дълбоко и му трябваше малко време, докато отвърне нещо. Искаше да срещне погледа ѝ.
— Тереза… откакто се запознахме… Не знам… — Той замълча, съзнавайки, че не е способен да подреди думите си така, че да изразят точно какво чувства.
Вместо това вдигна ръка и погали бузата ѝ с пръст, който едва докосваше кожата ѝ — сякаш я галеше с перо. В същия миг тя затвори очи и въпреки колебанието си остави чувствата да изпълват тялото ѝ и да стоплят врата и гърдите ѝ.
Тя усети, че всичко започва да се изплъзва и изведнъж си даде сметка, че е постъпила много правилно с идването си тук. Вечерята заедно с него, разходката по плажа, начинът, по който я гледаше в момента… Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това, което ставаше точно в този момент.
Вълните се гонеха по пясъка и мокреха краката им. Топлият летен бриз развяваше косата ѝ и засилваше приятното усещане от допира на ръката му. Лунната светлина хвърляше неземно сияние върху водата, а облаците засенчваха на места плажа и правеха гледката нереална.
Те се отдадоха на всички чувства, които се бяха натрупвали от мига, в който се запознаха. Тя се притисна до него, усещайки топлината на тялото му, и той освободи ръката ѝ. После бавно обви ръце около нея, притегли я плътно към себе си и я целуна нежно по устните. След като я отдалечи малко от себе си, за да я погледне, отново я целуна. Тя отвърна на целувката му и почувства как ръката му се движи нагоре по гърба ѝ, и когато стигна до косата ѝ, зарови пръсти в нея.