Двамата прекараха в леглото почти цялата нощ, като се любеха отново и отново и всеки път след това оставаха плътно притиснати един към друг. По едно време Тереза заспа в прегръдките му, а Гарет я наблюдаваше как спи до него. Малко преди да се унесе и той, нежно приглади назад косата ѝ, за да запомни всяка подробност от лицето ѝ.
На разсъмване Тереза инстинктивно почувства, че Гарет не е до нея, и отвори очи. Обърна се и го потърси с поглед в стаята. Като не го видя, стана, отиде до гардероба му и извади оттам хавлиен халат. Навлече го, излезе от спалнята и надникна в тъмната кухня. И там го нямаше. Като не го намери и във всекидневната, се сети къде може да е.
Излезе на задната веранда и ги видя да седи там, облечен само с гащета и сив памучен пуловер. Той се обърна и ѝ се усмихна.
— О, здравей!
Тя пристъпи към него и той ѝ направи знак да седне в скута му. Целуна я, а тя обви ръце около врата му. Но изведнъж почувства, че нещо не е наред, и се отдръпна леко.
— Добре ли си? — Погали го по бузата.
Отговори ѝ след кратко мълчание, тихо, без да я поглежда.
— Да.
— Сигурен ли си?
Той кимна, без да повдига поглед, и тя обърна лицето му към себе си.
— Изглеждаш ми някак… тъжен — заговори тя нежно.
Той се усмихна едва-едва, без да продумва.
— Това, което се случи, ли те натъжи?
— Не — отвърна той. — Съвсем не. Ни най-малко не съжалявам за случилото се.
— Тогава каква е причината?
Той нищо не каза и пак извърна поглед настрани.
— Заради Катерин ли излезе тук? — продължи тя с тих глас.
Преди да ѝ отговори, взе ръцете ѝ в своите и накрая я погледна в очите.
— Не, не съм тук заради Катерин — говореше почти шепнешком, — заради теб излязох тук.
После нежно, като малко дете, я притегли към себе си и я прегърна, без да отронва дума, и я задържа така, докато небето започна да просветлява и на плажа се появиха първите летовници.
9
— Какво значи това, че не можеш да обядваш с мен днес? Та ние го правим от години, забрави ли?
— Не съм забравил, татко, но просто днес не мога. Ще го оставим за другата седмица, става ли?
Джеб Блейк замълча от другия край на линията и забарабани с пръсти по писалището си.
— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко?
— Няма нищо за казване.
— Наистина ли?
— Да, наистина.
Тереза, която беше под душа, подвикна на Гарет да ѝ подаде кърпа да се избърше. Гарет закри мембраната на слушалката и ѝ отвърна, че идва веднага. Когато долепи отново ухо до слушалката, чу баща си да казва:
— Какво беше това?
— Нищо.
Но баща му вероятно се досети, защото попита:
— Там е онова момиче — Тереза, нали?
Гарет усети, че не може да скрие истината от баща си, и отговори:
— Да, тя е тук.
Джеб подсвирна, явно зарадван.
— Крайно време беше.
Гарет се опита да омаловажи нещата.
— Татко, не се вживявай толкова.
— Няма… обещавам.
— Благодаря.
— Мога ли обаче да те попитам нещо?
— Казвай — въздъхна Гарет.
— Хубаво ли ти е с нея?
Синът му се забави малко с отговора си:
— Да, хубаво ми е.
— Крайно време беше — повтори Джеб през смях и затвори телефона.
Гарет остана загледан за миг в слушалката, преди да я постави обратно на мястото ѝ.
— Наистина ми е хубаво с нея — прошепна той на себе си с лека усмивка, — наистина.
След няколко минути Тереза излезе от банята. Изглеждаше отпочинала и свежа. Лъхна я миризма на току-що сварено кафе и отиде в кухнята, за да си налее. Първо обаче сложи в тостера филийка хляб и в този момент Гарет застана до нея.
— Още веднъж добро утро! — каза той и я целуна по врата.
— Още веднъж добро утро и на теб!
— Извинявай, че те оставих сама снощи в леглото.
— О, я стига!… Разбирам те.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно сериозно. — Тя се обърна към него и му се усмихна. — Беше прекрасна нощ.
— За мен също. — Той отиде до шкафа да извади чаша за Тереза и я попита през рамо. — Какво искаш да правим днес? Обадих се в магазина да им кажа, че няма да ходя.
— Имаш ли нещо предвид?
— Какво ще кажеш да те разведа из Уилмингтън?
— Може. — Но в гласа ѝ не се долови голямо желание.
— Ти друго ли бе намислила да правиш?
— Не може ли да останем тук?
— И какво ще правим?
— О, мога да измисля куп неща — отвърна тя и обви ръце около него.
— Добре — усмихна се той. — Нямам възражения.
Следващите четири дни Тереза и Гарет бяха неразделни. Гарет натовари Иън да се грижи за магазина, дори го остави да поеме часовете му по гмуркане в събота — нещо, което правеше за първи път. Разходи два пъти Тереза с яхтата, като втората вечер останаха цялата нощ в открито море и се излежаваха в каютата, полюшвани от леките вълни на Атлантическия океан. Същата вечер тя поиска да ѝ разкаже още за приключенията на първите мореплаватели и заслушана в гласа му, ехтящ в кабината, го погалваше от време на време по косата.