Онова, което не усети, след като потъна в дълбок сън, беше, че Гарет и този път се измъкна от леглото и излезе да се разхожда по палубата. Мислеше си за спящата вътре Тереза, за това, че скоро щеше да си замине, и тези мисли съживиха друг спомен отпреди години.
— Наистина мисля, че не бива да тръгваш — каза Гарет на Катерин и в очите му се четеше безпокойство.
Тя стоеше до предната врата, с куфар в краката ѝ, и изглеждаше притеснена.
— Стига де, Гарет, нали се разбрахме, заминавам само за няколко дни.
— Но напоследък нещо не ти е добре.
Катерин вдигна ръце в знак на протест.
— Колко пъти да ти казвам, че нищо ми няма. Сестра ми наистина има нужда от мен… нали знаеш каква е, притеснява се за сватбата, а мама не ѝ помага много.
— Аз също имам нужда от теб.
— Гарет… това, че ти трябва да стоиш по цял ден в магазина, не значи, че и аз трябва да остана тук. Не сме вързани един за друг, нали?
Гарет неволно отстъпи крачка назад, сякаш тя го бе зашлевила.
— Не съм казал, че сме вързани. Просто не съм убеден, че трябва да тръгваш в това състояние.
— Ти не ме пускаш да ходя никъде.
— Какво да правя, като ми липсваш, когато те няма?
Лицето ѝ се смекчи малко.
— Знаеш, че и да замина, пак ще се върна.
Когато споменът избледня, Гарет влезе отново в каютата. Тереза спеше под завивките и той се вмъкна до нея и я притисна плътно до себе си.
На следващия ден двамата прекараха на плажа, близо до кея с ресторанта, в който обядваха заедно за първи път. Гарет забеляза, че лъчите на ранното слънце доста позачервиха кожата на Тереза, и прескочи до едно от многото магазинчета в непосредствена близост до плажа, за да купи лосион. Намаза гърба ѝ, втривайки го нежно, сякаш докосваше кожа на дете. Колкото и да не ѝ се искаше да го вярва, дълбоко в себе си тя усещаше, че на моменти мислите му са някъде другаде. Но после най-внезапно тези моменти отлитаха и тя започваше да уверява себе си, че вероятно само си въобразява.
Отново обядваха в „При Ханк“, държаха се за ръце и се гледаха през масата. Разговаряха тихо, без да обръщат внимание на тълпите наоколо и никой от двамата дори не забеляза кога са оставили сметката им на масата и кога се бе изпразнил ресторантът.
Тереза го наблюдаваше проницателно и се запита дали Гарет е бил толкова интуитивен към Катерин, както беше и с нея. Имаше чувството, че всеки път, когато бяха заедно, той четеше мислите ѝ. Щом ѝ се приискаше да я хване за ръката, той се пресягаше, преди още да си бе отворила устата. Щом ѝ се приискаше да говори, без да бъде прекъсвана, той я слушаше безмълвно. Щом ѝ се приискаше да узнае какво изпитва към нея в даден момент, от начина, по който я поглеждаше, веднага ѝ ставаше ясно. Никой друг — дори Дейвид — не я разбираше толкова добре, както Гарет. А го познаваше от толкова скоро — едва от няколко дни. Как е възможно това, чудеше се тя. Късно нощем, докато той спеше до нея, тя търсеше отговора и отговорът винаги я отпращаше към писмата в бутилките, които бе открила. Колкото повече опознаваше Гарет, толкова повече вярваше, че ѝ е било предопределено да намери неговите послания до Катерин. Сякаш някаква сила ги бе насочила към нея с цел да я събере с Гарет.
В събота вечер Гарет пак ѝ приготви вечеря, която този път те изядоха на задната веранда под звездите. След като се любиха, останаха в леглото, вплели пръстите на ръцете си. И двамата знаеха, че на другия ден тя си заминаваше за Бостън — тема, която и двамата избягваха да зачекват.
— Ще те видя ли отново? — попита тя. Този път той доста се забави с отговора си.
— Надявам се.
— А искаш ли?
— Разбира се, че искам. — Надигна се в леглото и леко се отдръпна от нея. След малко и тя се надигна, седна до него и запали нощната лампа.
— Какво има, Гарет?
— Просто не ми се иска да свършва този момент — каза той и сведе поглед. — Не ми се иска да свършва това, което стана между нас, не ми се иска да свършва тази седмица. Ти влезе в живота ми, обърна го наопаки и сега си отиваш.
Тя го погали по косата и тихо заговори:
— О, Гарет… Аз също не искам да свършва това. Тук прекарах една от най-хубавите седмици в живота си. Имам чувството, че те познавам отдавна. Но ние можем да опитаме да продължим този момент. Аз ще идвам тук или ти ще идваш в Бостън. И в двата случая можем да опитаме, не е ли така?