— И колко често ще те виждам? Веднъж в месеца? Или по-рядко?
— Не знам. Мисля, че зависи от нас и от нашето желание. Ако всеки от нас иска да направи по нещо, мисля, че ще се получи.
След дълга пауза той попита:
— Наистина ли мислиш, че е възможно да не се виждаме често? Кога ще те прегърна отново? Кога ще видя лицето ти? Ако се виждаме от време на време, няма да имаме възможност да изградим нищо докрай… нито да продължим да се чувстваме както сега. Всеки път, когато се видим, ще знаем, че е само за няколко дни. Просто няма да има време да задълбочим връзката си.
Думите я жегнаха отчасти защото бяха истина, отчасти защото ѝ се стори, че той просто иска да сложи край на всичко тук и още сега. Когато най-накрая се обърна към нея с усмивка на съжаление, тя не знаеше какво да каже. Смути се и пусна ръката му.
— Значи не искаш да опитаме? Така ли да те разбирам? Просто искаш да забравим всичко, което се случи…
Той поклати глава.
— Не… Не искам да го забравя. И няма да мога да го забравя. Не знам… Просто искам да те виждам по-често, отколкото ми се струва, че ще е възможно.
— Аз искам същото. Но няма да можем, затова нека направим всичко по силите си. Съгласен ли си?
Той поклати глава с видимо отрицание.
— Не знам…
Тя се вгледа в лицето му и като че ли долови още нещо.
— Гарет, какво има?
Той не отговори и тя продължи:
— Има ли някаква причина, поради която не искаш да опитаме?
Пак не ѝ отговори. Само се обърна в настъпилата тишина и загледа снимката на Катерин на нощното шкафче.
— Как прекара? — Гарет свали куфара на Катерин от задната седалка, докато тя слизаше от колата.
Катерин се усмихна, макар че той веднага забеляза уморения ѝ вид.
— Добре, само че сестра ми все още не се е съвзела. Иска всичко да е безупречно. Оказа се обаче, че Нанси е бременна и сватбената ѝ рокля не и става вече.
— Какво толкова! Ще я преправи.
— Точно това и казах и аз, но нали я знаеш каква е — от мишката прави слон.
Катерин сложи ръце на хълбоците и изви гръб назад с лека гримаса.
— А, ти добре ли си?
— Малко съм схваната. Чувствах се уморена през цялото време, докато бях там, а от няколко дни имам болки в гърба.
Тя тръгна към къщата. Гарет я последва.
— Катерин, искам да ти се извиня, задето се държах така, преди да заминеш. Радвам се, че отиде там, но съм още по-радостен, че се върна.
— Гарет, кажи нещо.
Тя го гледаше обезпокоена. Най-сетне той заговори:
— Тереза… трудно ми е в този момент. Нещата, които ми се случиха…
Гласът му се изгуби и Тереза изведнъж разбра какво има предвид. Стомахът ѝ се сви.
— С Катерин ли е свързано? Кажи ми.
— Не, аз просто… — Той не довърши, но тя се увери напълно, че е права.
— Това е, нали? Не искаш да опитаме… заради Катерин.
— Не, ти просто не разбираш.
Противно на волята ѝ у нея се надигна гняв.
— О, напротив, много добре разбирам. Ти прекара с мен тази седмица само защото знаеше, че скоро ще си замина. А после ще се върнеш към предишния си начин на живот. Аз бях просто едно малко забавление за теб, нали?
Той поклати глава.
— Не, не беше, не беше забавление. Наистина се привързах към теб…
Тя го изгледа с твърд поглед.
— Но не толкова, че да опиташ да запазиш тази връзка.
Той я погледна, очите му бяха изпълнени с мъка.
— Не говори така.
— А как? Да ти вляза в положението ли? Искаш просто да ти кажа: „Добре, Гарет, ще приключим дотук, защото е много трудно и няма да можем да се виждаме много често. Да, разбирам те. Беше ми приятно, че се запознахме.“ Това ли искаш да чуеш от мен?
— Не, не това.
— А какво тогава? Аз вече ти казах, че искам да опитаме… Вече ти казах, че имам желание да опитаме…
Той поклати глава, но не беше в състояние да срещне погледа ѝ. Тереза почувства, че сълзите ѝ напират.
— Слушай, Гарет, знам, че си загубил съпруга. Знам, че страдаш много за нея. Но сега се държиш като мъченик. А животът ти е пред теб. Не го пропилявай, като живееш с миналото.
— Не живея с миналото — възрази решително той.
Тереза с усилие преглътна сълзите си. Гласът ѝ се смекчи.
— Гарет… Аз може и да не съм загубила съпруг по същия начин, но загубих човек, когото също като теб много обичах. Познавам болката и страданието. Но откровено казано, вече се уморих да бъда сама. Повече от три години съм така — точно колкото и ти — и се уморих. Готова съм да продължа напред и да си намеря някого. Ти също трябва да го направиш.