— Знам, да не мислиш, че не знам?
— Точно в този момент не съм сигурна. Между нас се случи нещо толкова хубаво, че аз не искам да го подмина току-така.
— Права си — отвърна той бавно, търсейки думи. — С разума си знам, че си права. Но сърцето ми… Просто не знам.
— А моето сърце? То нищо ли не означава за теб?
От погледа ѝ гърлото му се стегна.
— Разбира се, че значи. Дори повече, отколкото предполагаш. — Когато се пресегна да хване ръката ѝ, тя се отдръпна и той разбра колко много я бе наранил. Заговори нежно, опитвайки да овладее чувствата си: — Тереза, извинявай, че те подложих… че подложих и двама ни на този мъчителен разговор в последната ни нощ. Не исках да се стигне дотам. Повярвай ми, ти не беше само забавление за мен, Господи, ти беше всичко друго, но не и забавление. Пак ти казвам, наистина се привързах към теб, уверявам те.
Той разтвори обятията си и я замоли с очи да се приближи до него. Тя се поколеба за секунда, после се наклони и обтегна лице върху гърдите му — не искаше да вижда изражението му. Той я целуна по косата и продължи да говори нежно, устните му пърхаха над главата ѝ.
— Наистина се привързах, толкова силно се привързах, че чак се плаша. Отдавна не съм изпитвал подобно чувство и почти съм забравил какво значение може да има друг човек за мен. Не мисля, че мога да те пусна да си заминеш и да те забравя, а и не искам. — За миг се усещаше само лекото му равномерно дишане. После шепотът му: — Обещавам да направя всичко каквото мога, за да те виждам. Нека и двамата да се опитаме да продължим тази връзка.
От нежността в гласа му сълзите ѝ бликнаха. Той продължи да говори едва чуто:
— Мисля, че съм влюбен в теб.
„Мисля, че съм влюбен в теб — продължи да чува тя, — мисля… Мисля, че…“
Тя не искаше да му отговори и само прошепна:
— Просто ме прегърни, чу ли? И да не говорим повече.
На сутринта пак се любиха и се държаха за ръце докато слънцето се издигна достатъчно високо, за да им напомни, че е време Тереза да се приготви за път. Макар че почти не беше ползвала хотела и донесе багажа си у Гарет, не бе освободила стаята, в случай че Кевин или Даяна я потърсят по телефона. Двамата влязоха заедно под душа, а след като се облякоха Гарет направи закуската, докато Тереза си опаковаме багажа. Вече затваряше ципа на куфара си, когато чу цвъртенето от кухнята и миризмата на пържен бекон се разнесе из цялата къща. Изсуши косата си, гримира се и влезе в кухнята.
Гарет седеше край масата и пиеше кафе. Намигна ѝ като я видя в рамката на вратата. На плота до кафеника ѝ беше оставил чаша за кафе и тя си наля. Закуската беше сложена на масата — бъркани яйца с бекон и препечени филийки. Тереза седна на стола до него.
— Не знаех какво ще искаш да закусиш и… приготвих това — той посочи към масата.
— Всъщност не съм гладна Гарет — стига да нямаш нищо против.
— Нямам, разбира се — усмихна се той. — Аз също не съм гладен.
Тя стана от стола си и седна на коленете му. Обгърна с ръка раменете му и зарови лице в извивката на врата му. Той я притисна към себе си и прекара пръсти през косата ѝ.
Най-накрая тя се отдръпна. Беше хванала тен от слънцето. С късите джинси и чистата си бяла блуза приличаше на безгрижна гимназистка. Беше се загледала в малките цветчета, зашити за сандалите ѝ. Куфарът и чантата ѝ я чакаха до вратата на спалнята.
— Самолетът ми скоро ще излети, а трябва да си платя стаята в хотела и да върна колата — каза тя след малко.
— Сигурна ли си, че не искаш да те придружа?
Тя кимна и леко нацупи устни.
— Да, защото ще бързам да хвана самолета, а освен това ти ще трябва да караш след мен с твоята кола. Най-добре е да се сбогуваме направо тук.
— Ще ти се обадя довечера.
Тя се усмихна.
— Щях да очаквам.
Очите ѝ започнаха да се наливат със сълзи и той я притегли към себе си.
— Ще ми е пусто без теб тук — каза той, когато сълзите ѝ рукнаха. Избърса ги с ръка, едва докосвайки кожата ѝ.
— На мен пък ще ми липсват гозбите, приготвени от теб — прошепна тя, чувствайки се глупаво.
Той се засмя и отслаби напрежението.
— Недей да тъгуваш. След две седмици пак ще се видим, нали?
— Стига да не си размислил.
Все тъй усмихнат, той рече:
— Ще броя дните. И този път да доведеш Кевин, чу ли?
Тя кимна.
— Добре. Ще ми е приятно да се запозная с него. Ако прилича на теб, сигурен съм, че ще си допаднем.
— И аз съм сигурна.
— А дотогава ще мисля през цялото време за теб.
— Наистина ли?
— Наистина. Аз вече си мисля за теб.
— Е, да, защото съм в скута ти.
Той се засмя, а тя му хвърли усмивка през сълзи. После се изправи и обърса мокрите си бузи. Гарет тръгна напред да вземе куфара ѝ и двамата излязоха от къщата. Навън слънцето вече пълзеше нагоре и пръскаше топлина. Тереза извади слънчевите си очила от страничното джобче на чантата си, докато двамата вървяха към взетата под наем кола.