— Казвай какво има, че както виждаш, нямам никаква работа — посочи Гарет книжата пред себе си.
Джеб се усмихна и продължи да свива цигарата си.
— Търсих те няколко пъти в магазина и все ми казваха, че не си идвал цяла седмица. Какво става?
Гарет се облегна назад на стола си и погледна баща си.
— Сигурен съм, че вече знаеш и това е причината да си тук.
— С Тереза ли беше през цялото време?
— Да, с нея.
Продължавайки заниманието си, Джеб подхвърли равнодушно:
— Е, и какво правихте?
— Ами разхождахме се с яхтата, по плажа, разговаряхме… Нали знаеш, просто се опознавахме.
Джеб приготви цигарата си, извади от малкото джобче на ризата си запалка „Зипо“, запали я и всмукна дълбоко. Докато издухваше дима, хвърли на Гарет дяволита усмивка.
— Приготви ли ѝ стек така, както съм те учил?
Гарет се захили самодоволно.
— Иска ли питане.
— Тя остана ли доволна?
— Дори много.
Джеб кимна и всмукна отново от цигарата си. Гарет почувства как въздухът в стаята натежава.
— Е, значи има поне едно хубаво качество, нали?
— Не само едно, а много, татко.
— Май ти е харесала, а?
— И то много.
— Въпреки че не я познаваш добре?
— Имам чувството, че знам всичко за нея.
Джеб пак кимна и известно време не продума. Накрая попита:
— Ще се видите ли отново?
— Да, ще дойде отново след две седмици заедно със сина си.
Джеб изучаваше внимателно изражението на Гарет. После стана и се запъти към вратата. Преди да я отвори, се обърна.
— Гарет, мога ли да ти дам един съвет?
Стреснат от внезапното тръгване на баща си, Гарет отвърна:
— Разбира се.
— Щом я харесваш, щом се чувстваш добре с нея и щом мислиш, че си я опознал достатъчно… не я пускай да си отива.
— Защо ми казваш всичко това?
Джеб погледна Гарет право в очите и отново всмукна дълбоко от цигарата си.
— Защото, доколкото те познавам, ти ще си този, които ще сложи край на това познанство, а аз дойдох, за да се опитам да ти попреча, ако мога.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш много добре за какво говоря — отвърна тихо баща му, отвори вратата и напусна канцеларията.
По-късно същата вечер Гарет не можа да заспи. В главата му се въртяха думите на баща му. Той стана от леглото и отиде в кухнята, знаейки добре какво трябва да направи. Извади от едно от чекмеджетата един от листовете за писма, които винаги използваше, и седна до масата, с надеждата да изрази мислите си писмено.
Скъпа моя Катерин.
Не знам какво си отива с мен и не е съм сигурен дали някога ще узная. Толкова неща се случиха напоследък, че не съм наясно какво изживявам.
Гарет остана близо час до масата, след като написа тези първи две изречения. Колкото и да се напрягаше, не можеше да измисли как да продължи. Когато обаче на сутринта се събуди, за разлика от повечето дни досега първата му мисъл не беше за Катерин.
Беше за Тереза.
През следващите две седмици Гарет и Тереза разговаряха по телефона всяка вечер — понякога с часове. Освен това Гарет ѝ писа няколко писма, или по-точно кратки бележки, колкото да ѝ напомни, че му липсва, и ѝ изпрати още един голям букет рози, този път придружен с кутия бонбони.
Тереза на свой ред вместо цветя или бонбони му изпрати тънка тъмносиня риза, която щеше да отива на джинсите му, и няколко картички.
Кевин се прибра у дома след няколко дни и по тази причина за Тереза седмицата мина по-бързо, отколкото за Гарет. През първата си вечер вкъщи Кевин вечеря с майка си и ѝ разказа откъслечно как е прекарал ваканцията си, накрая си легна и спа непробудно почти петнайсет часа. Когато се събуди, го чакаше дълъг списък от неща, които трябваше да се свършат. Имаше нужда от нови дрехи за училище — беше пораснал и миналогодишните вече не му ставаха, трябваше да се запише за есенната футболна лига. Това отне почти цялата събота. На всичкото отгоре куфарът му беше пълен с мръсни дрехи, които трябваше да се изперат, освен това той искаше час по-скоро да прояви филмчетата, заснети през ваканцията му, а във вторник имаше час при зъболекаря, за да се види дали има нужда от шина.
С други думи, животът в дома на Осбърнови се върна в обичайните си релси.
На втората вечер след пристигането му Тереза разказа на Кевин за почивката си в Кейп Код и за пътуването си до Уилмингтън. Спомена за Гарет, стараейки се да предаде какво чувства към него така, че да не плаши сина си. Когато му каза, че ще заминат при него в края на следващата седмица, отначало Кевин като че ли не прояви огромно желание. Но след като научи с какво се занимава Гарет, интересът му се събуди.