— Значи ще ме научи как да плувам под вода?
— Каза, че стига да поискаш, ще те научи.
— Жестоко! — рече той и продължи със заниманието си.
Няколко дни по-късно Тереза го заведе да му купи няколко списания за леко водолазния спорт. До заминаването им Кевин вече знаеше как се казва всяка част от възможната екипировка, която щеше да притежава — явно, че вече мечтаеше за предстоящото си приключение.
Междувременно Гарет се претоварваше с работа. Оставаше до късно в магазина, мислейки си за Тереза, и си запълваше времето така, както след смъртта на Катерин. Когато спомена на баща си колко му липсва Тереза, той само се усмихна и кимна. Нещо в държането на баща му го караше да се пита какви ли мисли му се въртят в ума.
Тереза и Гарет предварително се бяха уговорили, че ще бъде по-добре тя и Кевин да не отсядат у Гарет, но тъй като сезонът не бе приключил, всички хотели и квартири в града бяха заети. За щастие Гарет познаваше собственика на един малък мотел на километър и половина от дома му, така че успя да им уреди настаняването там.
В деня, в който Тереза и Кевин трябваше да пристигнат, Гарет накупи разни продукти, изми пикапа си отвътре и отвън и след като си взе душ, потегли към летището.
Зачака нервно в залата за посрещачи, облечен в светлокафяви панталони, маратонки и ризата, която му бе изпратила Тереза.
През изминалите две седмици чувствата му към нея се бяха засилили. Съзнаваше, че това, което се бе случило между тях, не беше плод само на физическо привличане — копнежът му към нея говореше за нещо по-дълбоко, по-трайно. Когато проточи врат, за да я зърне сред пътниците, го обля вълна на безпокойство толкова отдавна не бе изпитвал такива чувства към някого, накъде ли отиваха нещата между тях?
Когато Тереза слезе от самолета с Кевин до нея, цялото му притеснение изведнъж се изпари. А Кевин изглеждаше точно като на снимката и много приличаше на майка си. Беше висок малко над метър и петдесет, имаше нейните тъмни коси и очи и дълги тънки крайници, които сякаш бяха пораснали по-бързо от останалата част на тялото му. Беше облечен с три четвърти панталони, маратонки „Найк“ и блуза от концерт на Хути и „Дъ Блоуфиш“. Целият му външен вид бе заимстван от Ем Ти Ви и Гарет не можа да не се усмихне. Дали ще е Бостън или Уилмингтън, нямаше значение — децата са си деца!
Когато Тереза го видя, вдигна ръка и му помаха. Гарет тръгна към тях и взе ръчния им багаж. Докато се колебаеше дали да я целуне пред Кевин, Тереза се наклони и го целуна непринудено по бузата.
— Гарет, запознай се със сина ми Кевин — представи го тя с гордост.
— Здравей, Кевин!
— Здравейте, господин Блейк! — отвърна той сковано, сякаш Гарет му беше учител.
— Наричай ме направо Гарет — насърчи го той, подавайки му ръка.
Кевин се здрависа плахо. До този момент никой възрастен, с изключение на Анет не му беше казвал да го нарича на малкото му име.
— Как пътувахте? — поинтересува се Гарет.
— Добре — отвърна Тереза.
— Взехте ли си нещо за ядене?
— Още не.
— Ами тогава искате ли да хапнем някъде набързо, преди да ви закарам до мотела?
— Звучи прекрасно.
— Имаш ли някакви предпочитания? — обърна се Гарет към Кевин.
— Да, в „Макдонадд“.
— О, миличък, не — побърза да възрази Тереза, но Гарет я възпря, като поклати глава.
— Нямам нищо против да е в „Макдонадд“.
— Сигурен ли си?
— Напълно. И аз си похапвам често там.
Кевин изглеждаше доволен от отговора му и тримата се запътиха към лентата за багажа. Докато излизаха от сградата на летището, Гарет попита:
— Плуваш ли добре, Кевин?
— Доста добре.
— Готов ли си за някой и друг урок по подводно плуване този уикенд?
— Мисля, че да… Четох някои неща за това — отвърна момчето, стараейки се да говори като по-възрастен.
— Много добре. Надявах се на такъв отговор. Ако имаме късмет, може и да успеем да ти връчим разрешително, преди да си заминеш.
— Какво значи това?
— Ами това е удостоверение, което ще ти разрешава да практикуваш леководолазен спорт където пожелаеш, нещо като шофьорска книжка.
— И можете да го направите за няколко дни?
— Разбира се. От теб се иска да минеш през писмен тест и да прекараш определен брой часове под водата с инструктор. Но тъй като този уикенд ще бъдеш единственият ми ученик, освен ако и майка ти не иска да се включи, ще разполагаме с предостатъчно време.
— Жестоко! — възкликна Кевин и се обърна към Тереза: — Ти ще вземеш ли уроци, мамо?
— Не знам. Може би.
— Мисля, че трябва — каза Кевин. — Ще бъде много забавно.
— Той е прав, и ти трябва да се научиш — намеси се Гарет със самодоволна усмивка, знаейки, че тя ще се почувства притисната от двамата и вероятно ще се съгласи.