— Добре — извъртя очи нагоре тя. И аз ще дойда. Но видя ли акула, изчезвам.
— Ама ще има ли акули? — попита бързо Кевин.
— Да, вероятно ще видим и акули, но те са малки и не закачат хората.
— Колко малки? — поиска да узнае Тереза, спомняйки си, че ѝ бе разказал как се бил натъкнал на риба чук.
— Достатъчно малки, така че няма място за безпокойство.
— Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно.
— Жестоко! — повтори Кевин под носа си, а Тереза хвърли поглед към Гарет, питайки се дали говори истината.
След като си взеха багажа и се отбиха да хапнат, Гарет ги закара до мотела. Помогна им да внесат пътните си чанти, после отиде до колата си и се върна с една книга и някакви листове подмишница.
— Кевин… това е за теб.
— Какво е това?
— Това е книгата и листовките, които трябва да прочетеш, за да получиш разрешително. Не се плаши, само изглежда, че има много за четене. Но ако искаш да почваме от утре, ще трябва да си прочел първите два раздела и да си попълнил първата листовка.
— Трудно ли е?
— Не, много е лесно, но трябва да го направиш. Книгата ще ти помогне да намериш отговорите, в които не си сигурен.
— Значи мога да поглеждам отговорите, докато попълвам листовката?
— Да — кимна Гарет. — Когато давам това на учениците си, ги карам да се подготвят вкъщи и съм сигурен, че всеки използва книгата. По-важното е да се опиташ да научиш, което ти е нужно. Леководолазният спорт е приятно занимание, но може да стане опасно, ако не го практикуваш правилно.
Гарет подаде книгата на Кевин и продължи:
— Ако успееш да свършиш до утре, а имаш да прочетеш двайсетина страници плюс листовката, ще отидем в басейна за първия етап. Там ще научиш как да слагаш екипировката си и после ще се гмуркаме малко.
— Няма ли да се гмуркаме в океана?
— Утре не. Отначало ще ти е нужно известно време, докато свикнеш с екипировката си. След няколкочасови упражнения ще си готов. Ще излезем в океана понеделник или вторник за първите ти истински гмуркания. А ако прекараш достатъчно часове във водата, ще се качиш на самолета за вкъщи с временно разрешително за практикуване на този спорт. После ще ми изпратиш по пощата попълнен формуляр и след две седмици ще получиш пак по пощата действителното си разрешително.
Кевин започна да прелиства страниците.
— И мама ли ще прави същото?
— Ако иска да получи разрешително, да.
Тереза се приближи и надвеси над рамото на Кевин, за да хвърли поглед на книгата. Информацията не ѝ се стори чак толкова плашеща.
— Кевин — заговори тя, — ако си изморен, можем да почнем двамата заедно утре сутринта.
— Не съм много изморен — отвърна той поривисто.
— Тогава ще имаш ли нещо против, ако двамата с Гарет отидем в задния двор да си поговорим?
— Не, вървете — отвърна момчето разсеяно, вече съсредоточено в първата страница.
Навън Гарет и Тереза седнаха на известно разстояние един от друг. Тереза се обърна назад и видя, че Кевин вече е забил глава над четивото си.
— Нали не използваш най-бързия начин за Кевин да получи разрешително?
Гарет поклати глава.
— Не, съвсем не. За да получиш такъв документ — разрешително за практикуване на водолазен спорт като развлечение, — е необходимо да преминеш през няколко теста и да прекараш определен брой часове във водата под наблюдението на инструктор. Нищо повече. Обикновено часовете за обучението са три-четири уикенда, и то защото хората нямат време през седмицата. Кевин ще получи същия брой часове, само че по-сбито.
— Благодарна съм си ти за това, което правиш за него.
— Ей, забрави ли с какво си изкарвам прехраната? — И след като се увери, че Кевин продължава да чете, отмести стола си малко по-близо. — Много ми липсваше през тези две седмици — додаде той тихо, хващайки я за ръката.
— И ти ми липсваше.
— Изглеждаш прекрасно — продължи той. — Ти беше най-хубавата жена, която слезе от самолета.
Тереза се изчерви, което я изненада.
— Благодаря ти… Ти също изглеждаш добре… особено с тази риза.
— Предположих, че ще ти хареса.
— Разочарован ли си, че не отседнахме при теб?
— Не. Разбирам съображенията ти… Кевин не ме познава от веки веков, затова предпочитам да го оставя да се отпусне пред мен по естествен начин, а не да го насилвам. Вече знам от теб, че и на него не му е било лесно.
— Наясно си, че при това положение няма да можем да оставаме сами за дълго през този уикенд, нали?
— Ще се възползвам от всяка свободна минута, за да съм с теб.
Тереза погледна навътре към стаята и като видя, че Кевин се е вглъбил в книгата, се наведе и целуна Гарет. Въпреки че нямаше да прекара нощта с него, тя се чувстваше изненадващо щастлива. От това, че седи до него и го виждаше как я гледа, сърцето ѝ биеше ускорено.