— Да можехме да не живеем толкова далече един от друг — рече тя. — Ти си нещо като опиат.
— Приемам го за комплимент.
Три часа по-късно, след като Кевин заспа, Тереза поведе тихо Гарет към вратата. Щом излязоха в коридора и затвориха вратата след себе си, те сляха устни в дълга целувка — всеки чувстваше, че му е трудно да се отдели от другия. В прегръдките му Тереза отново се почувства като ученичка, която краде целувка от любимия си пред вратата на бащината си къща, и това по някакъв начин засилваше възбудата ѝ.
— Така ми се иска да можеше да останеш тук тази нощ — прошепна тя.
— На мен също.
— И на теб ли ти е толкова трудно да ми кажеш лека нощ, както на мен?
— Готов съм да се обзаложа, че на мен ми е много по-трудно, защото ще се прибера в празен дом.
— Не говори така. Ще ме накараш да се чувствам виновна.
— Може би малко чувство за вина е хубаво нещо. Това ме уверява, че държиш на мен.
— Нямаше да съм тук, ако не държах на теб. — Те се целунаха отново страстно.
Отдръпвайки се, Гарет промърмори:
— Наистина трябва да тръгвам. — Но гласът му издаваше, че не го желае.
— Знам.
— Но не ми се тръгва — добави той с момчешка усмивка.
— Разбирам какво имаш предвид, но се налага. Утре ти предстои да ни учиш как да плуваме под вода.
— Бих предпочел да те науча на други неща, които знам.
— Ами нали ме научи миналия път, като бях тук — лукаво подметна тя.
— Да, но практиката ги усъвършенства.
— В такъв случай ще трябва да намерим време да практикуваме още малко през тези две седмици.
— Мислиш ли, че ще е възможно?
— Мисля — отвърна тя искрено, — че когато нещо зависи от нас, винаги е възможно.
— Дано да си права.
— Права съм — каза тя, преди да го целуне отново за последен път. — Обикновено винаги съм права. — Отдръпна се от него и се облегна на вратата.
— Точно това харесвам у теб, Тереза — твоята увереност. Винаги знаеш как стоят нещата.
— Хайде, Гарет, прибирай се — престорено сериозно настоя тя. — А, ще ми изпълниш ли една молба?
— Каквато и да е тя.
— Сънувай ме, чу ли?
Кевин се събуди рано на другата сутрин и дръпна пердетата. В стаята нахлу ярка слънчева светлина. Тереза присви очи и се обърна на другата страна с желанието да се поизлежава още няколко минути, но Кевин беше настоятелен.
— Мамо… трябва да сме научили листовката, преди да тръгнем.
Тереза изстена. Пак се обърна и погледна часовника. Беше малко след шест. Значи е прекарала в леглото по-малко от пет часа.
— Много е рано — промълви тя и затвори очи. — Ще ме оставиш ли да полежа още няколко минути, миличък?
— Нямаме време — настоя момчето, като приседна в края на леглото и я побутна по рамото. — Ти още не си прочела първия раздел.
— А ти всичко ли прочете снощи?
— Да — отвърна той. — Листовката ми е там, но да не вземеш да преписваш, чу ли? Не искам да си имам неприятности.
— Какви неприятности можеш да имаш — отвърна тя сънено, — нали познаваме инструктора.
— Но няма да е честно. Освен това ти също трябва да си научиш урока, както каза господин Блейк… Гарет де… Иначе може и да пострадаш.
— Добре, добре — каза тя, седна в леглото и разтърка очи. — Дали са оставили пакетчета нескафе в банята?
— Не видях да има, но ако искаш, мога да отида да ти взема една кока-кола от коридора.
— В чантата ми има дребни…
Кевин скочи и започна да тършува в чантата ѝ, намери няколко монети от по четвърт долар и изхвръкна от стаята с разчорлена от спането си коса. Тя го чу как тича по коридора. Стана, протегна ръце високо над главата си и тръгна към малката масичка. Взе книгата и тъкмо започна да чете първата страница, и Кевин влезе с две кока-коли.
— Ето, ти започвай — той остави едната напитка на масичката, — аз отивам да се изкъпя и да се подготвя. Къде са ми банските гащета?
Ох, тази непресъхваща енергия на детството, помиеш си тя.
— Най-отгоре в чекмеджето, до чорапите ти.
— А, да, видях ги — рече той, докато отваряше чекмеджето. Момчето влезе в банята и Тереза го чу, когато пусна душа.
Тя отвори напитката си и върна вниманието си към книгата.
Установи, че Гарет е прав, като каза, че материята не е трудна. Лесно се четеше, тъй като имаше снимки с обяснителни бележки за екипировката, и когато Кевин се появи облечен, тя беше приключила първия раздел, след което взе листовката си. Кевин се приближи и застана зад нея точно, когато зачете първия въпрос. Спомни си къде беше чела за това в книгата и започна да прелиства страниците ѝ.