— Мамо, този въпрос е толкова лесен. Не е нужно да поглеждаш в книгата.
— В шест часа сутринта всяко нещо, което може да ми е от помощ, ми е нужно — изръмжа тя, без капка чувство за вина. Нали самият Гарет беше казал, че може да използва книгата!
Кевин продължи да наднича над рамото ѝ, докато тя търсеше отговорите на следващите въпроси, и току ѝ правеше забележки: „Не, не търсиш там, където трябва“ или „Сигурна ли си, че си прочела първите глави?“ Накрая тя му каза да върви да гледа телевизия.
— Но сега няма нищо — възрази той унило.
— Тогава вземи да си четеш.
— Не си нося нищо за четене.
— Тогава стой мирен.
— Стоя.
— Не, не стоиш. Облегнал си се на рамото ми.
— Просто се опитвам да ти помогна.
— Иди да седнеш на леглото, чу ли? И без да говориш.
— Аз не говоря.
— Точно това правиш в момента.
— Защото ти ми говориш.
— Ще ме оставиш ли да си попълня листовката на спокойствие?
— Добре, звук няма да издам повече. Ще притихна като мишка.
И притихна — за две минути. После започна да си подсвирква. Тя остави писалката си и го погледна.
— Какво си заподсвирквал?
— Скучно ми е.
— Включи телевизора.
— Няма нищо…
И така продължи, докато накрая тя прегледа материала. Отне ѝ цял час за нещо, което би свършила за половината време, ако беше в редакцията. Взе си дълъг, горещ душ, после си сложи банския костюм под дрехите. Вече огладнял, Кевин поиска да отидат пак в „Макдонадд“, но тя го отряза и предложи да отскочат до отсрещната закусвалня „Уофъл хаус“.
— Но там не е вкусно.
— Ти дори не си влизал там.
— Не съм.
— Тогава откъде знаеш, че не вкусно?
— Просто знам.
— Да не би да си екстрасенс?
— Какво значи това?
— Това значи, млади момко, че поне веднъж ще отидем да закусим там, където кажа аз.
— Наистина ли?
— Да — отсече тя, копнеейки като никога досега за чаша кафе.
Точно в девет часа Гарет почука на вратата на мотелската стая и Кевин скочи да отвори.
— Готови ли сте вие двамата? — попита той.
— Естествено — отвърна Кевин. — Листовката ми е ето там. Ей сега ще я донеса.
Той изтича до масичката, а Тереза стана от леглото и го целуна бързо по бузата.
— Как сте тази сутрин?
— За мен е вече следобед. Кевин ме разбута още преди да съмне, за да си подготвя урока.
Гарет се усмихна, докато Кевин му подаваше листа.
— Заповядайте, господин Блейк… исках да кажа Гарет.
Гарет я взе и започна да преглежда отговорите.
— Мама се затрудни с някои въпроси, но аз ѝ помогнах — продължи Кевин, а Тереза облещи очи. — Мамо, готова ли си?
— Когато кажеш — отвърна тя и взе ключа от стаята и чантата си.
— Хайде тогава — подкани я Кевин и тръгна по коридора към пикапа на Гарет.
През цялата сутрин и ранния следобед Гарет им преподаваше някои основни положения за леководолазния спорт. Те научиха как функционира всяка част от екипировката, как да я слагат и да я изпробват и накрая как да дишат с мундщук — отначало до басейна, после в него, под водата.
— Най-важното нещо, което трябва да запомните — подчерта Гарет, — е да дишате нормално. Не задържайте въздуха си, не дишайте нито много бързо, нито много бавно, просто си дишайте естествено.
Разбира се, на Тереза нищо не ѝ се струваше естествено и ѝ беше по-трудно, отколкото на Кевин. Кевин, винаги готов за приключения, след като прекара няколко минути под вода, реши че вече знае всичко, което му е нужно.
— То било лесно — каза той на Гарет. — Мисля, че ще бъда готов за океана още този следобед.
— Не се и съмнявам, но имаме да научим още уроци по реда си.
— А как се справя мама?
— Добре.
— Колкото мен ли?
— И двамата сте добри — отвърна Гарет и Кевин налапа отново мундщука. Потопи се под водата в мига, в който Тереза подаде глава над повърхността и извади мундщука от устата си.
— Чувствам се много странно, когато дишам — рече тя.
— Ще свикнеш. Само се отпусни и дишай нормално.
— Така ми каза и одеве, когато се задавих.
— Правилата не са се променили за последните няколко минути.
— Знам, но си помислих да не би бутилката ми да не е нещо наред.
— Нищо ѝ няма. Два пъти я проверих сутринта.
— Но не си я използвал, нали?
— Искаш ли пак да я проверя?
— Не — смънка тя и обезсърчена присви очи. — Ще се справя. — И се потопи отново.
Кевин изскочи над водата и отмести мундщука си.
— Как е мама? Видях я да подава глава.
— Нищо ѝ няма. Просто се упражнява като теб.
— А, добре, щото няма да ми е приятно, ако аз получа разрешително, а тя не.