Към полунощ Тереза се прозя и Гарет ѝ предложи да отиде да си легне.
— Но нали дойдох тук, за да съм с теб — възрази тя сънено.
— Е, да, но ако не си доспиваш, ще ме виждаш като размазано петно.
— Не ми се спи още — каза тя миг преди да се прозее отново. Гарет стана и отиде до гардероба, извади чаршаф, одеяло и възглавница и ги остави върху дивана.
— Настоявам да вървиш да спиш. Имаме още няколко дни, в които ще сме заедно.
— Наистина ли го искаш?
— Наистина.
Тя му помогна да приготви дивана за лягане и тръгна към спалнята.
— Ако не искаш да спиш с дрехите си, във второто чекмедже на скрина има фланелки каза ѝ той.
Тя го целуна и рече:
— Днес прекарах чудесен ден.
— Аз също.
— Съжалявам, че умората ме надви.
— Доста енергия изразходва днес. Напълно разбираемо е. Без да охлабва прегръдката си, тя прошепна в ухото му:
— Винаги ли си толкова лесен за общуване?
— Старая се.
— И успяваш.
След няколко часа Гарет се събуди от чувството, че някой го ръга леко в ребрата. Отвори очи и видя Тереза да седи до него. Беше облечена с една от неговите фланелки.
— Какво има, добре ли си? — Той седна в леглото.
— Да, добре съм — прошепна тя, галейки го по ръката.
— Колко е часът?
— Три и нещо.
— Кевин спи ли?
— Като къпан.
— А защо ти не си в леглото?
— Стреснах се в съня си и не можах да заспя отново.
Той разтърка очи.
— И какво сънува?
— Теб — едва чуто промълви тя.
— Хубав ли беше сънят?
— О, да… — Тя се наведе да го целуне по гърдите и Гарет я притегли към себе си. Погледна към вратата на спалнята — Тереза я беше затворила.
— Не се ли притесняваш от Кевин? — попита я той.
— Малко, но вярвам, че ти няма да вдигаш шум.
Тя пъхна ръка под завивката и го загали по корема. Допирът ѝ му подейства като ток.
— Сигурна ли си, че го искаш?
— Ъхъ.
Те се любиха нежно, тихо, а след това легнаха един до друг.
Дълго време никой не проговори. Когато небето започна леко да просветлява, те си пожелаха „лека нощ“ и тя се върна в спалнята. След няколко минути заспа дълбоко, а Гарет я наблюдаваше през отворената врата.
Той обаче не можа да заспи отново.
На сутринта Гарет отиде да купи пресни хлебчета за закуска, а в това време Тереза и Кевин прегледаха заедно учебното помагало. След това тримата потеглиха отново към басейна. Този път уроците бяха малко по-сложни и включваха най-различни умения. Тереза и Кевин се научиха на „приятелско дишане“ — в случай че на някого от двамата му свършеше кислородът под водата и се наложеше да използват една и съща бутилка с въздух под налягане. Гарет ги предупреди за опасностите от паника, докато са под вода.
— И ако в такъв случай побързате да излезете на повърхността, ще получите така наречената кесонна болест. Тя е не само болезнена, но и опасна за живота.
Те останаха доста дълго под вода в дълбоката част на басейна, за да свикнат с екипировката си и да се научат как да си отпушват ушите. Към края на урока Гарет им показа как да скачат от ръба на басейна, без да им падат маските. Както се очакваше, след няколко часа и двамата му ученици грохнаха и бяха готови да приключат за деня.
— Утре вече ще се гмурнем ли в океана? — попита Кевин, докато вървяха към колата на Гарет.
— Щом искаш, добре. Мисля, че вече си подготвен, но ако предпочиташ, можем да тренираме пак в басейна.
— А, не, готов съм за океана.
— Сигурен ли си? Не искам да те насилвам.
— Сигурен съм — отвърна бързо момчето.
— А ти, Тереза? Готова ли си за океана?
— Щом Кевин е готов, аз също.
— Ще получа ли разрешително до вторник? — попита Кевин.
— Ако гмуркането в океана мине добре, и двамата ще го получите.
— Страхотно!
— Какви са плановете за останалата част от деня? — поинтересува се Тереза.
Гарет започна да прибира бутилките отзад в колата.
— Имах предвид да се разходим с яхтата. Очертава се хубаво време.
— Ще ме научиш ли как да управлявам яхта? — попита възбуден Кевин.
— Разбира се. Ще те направя свой пръв помощник.
— А трябва ли да имам разрешително и за това?
— Не… Това зависи от капитана, а тъй като аз съм капитанът, няма да има проблем да стане веднага.
— Просто ей така?
— Просто ей така.
Кевин погледна майка си с широко отворени очи и на нея не ѝ беше трудно да прочете мислите му: Първо се научавам да се гмуркам, после ставам първи помощник-капитан. Колко ще има да им разправям на приятелите си!
Гарет се оказа прав по отношение на времето и тримата си направиха чудесна разходка по вода. Гарет научи Кевин на някои основни принципи във ветроходството — от това как и кога да се променя ъгълът на платната до предвиждане посоката на вятъра по облаците. Както и на първата им среща, и сега бяха взели сандвичи и салати, само че този път ги поделиха със семейство дребни китове, които лудуваха около яхтата, докато се хранеха.