Върнаха се в пристанището късно вечерта и след като показа на Кевин как да покрие яхтата, за да я предпази от ненадейна буря, Гарет ги закара в мотела им. Тъй като и тримата бяха капнали от умора, пожелаха си набързо „лека нощ“ и Тереза и Кевин се озоваха в леглата си преди още Гарет да се бе прибрал.
На следващия ден той ги заведе за първото им гмуркане в океана. След като първоначалната им напрегнатост премина, двамата му ученици започнаха да се забавляват и за един следобед всеки от тях изразходва по две бутилки със сгъстен въздух. За това помогна както спокойното време, така и бистрата вода с чудесна видимост. Гарет направи няколко снимки на Тереза и Кевин, докато проучваха останките от един кораб, заседнал на плитчините край брега на Северна Каролина. Обеща им, че ще ги даде за проявяване още тази седмица и ще им ги изпрати веднага щом бъдат готови.
И тази вечер прекараха в дома на Гарет. След като Кевин заспа, Тереза и Гарет седнаха на верандата и се оставиха на ласките на топлия влажен въздух.
Поговориха за сутрешните уроци по гмуркане и след като помълчаха известно време, Тереза заговори с нотки на тъга в гласа си:
— Не мога да повярвам, че утре вечер си заминаваме. Изобщо не усетих кога отлетяха тия няколко дни.
— Защото времето ни беше непрекъснато запълнено.
— Е — усмихна се тя, — вече имаш малка представа как живея в Бостън.
— Непрекъснато в движение ли?
Тя кимна.
— Точно така. Кевин е най-хубавото нещо, което имам, но понякога много ме изморява. Той винаги има нещо да прави.
— Но не би се опитала да го промениш, нали? В смисъл че не би искала да възпиташ някой телевизионен маниак или дете, което по цял ден ще стои в стаята си и ще слуша музика.
— О, не.
— Тогава пресметни предимствата си. Той е чудесно момче… Наистина ми беше приятно с него.
— Много се радвам. Сигурна съм, че и той изпитва същото. — След кратко мълчание добави: — Знаеш ли, макар този път да нямахме възможност да оставаме често сами, имам чувството, че сега те опознах много по-добре, отколкото предишния път.
— Така ли? Но аз съм си същият, какъвто бях и тогава.
Тя се усмихна.
— Хем си същият, хем не си. Миналия път бях сама и двамата знаехме, че е по-лесно да се привържеш към някого, когато прекарваш по-дълго време само с него. Но сега вече имаш представа как би било, когато и Кевин е край нас… и ти прие нещата много по-непринудено, отколкото си представях.
— Е, благодаря ти, но не положих кой знае какви усилия. Щом ти си тук, няма значение какво правим. Просто ми е приятно да бъда с теб.
Той обви ръка около раменете ѝ и я притисна до себе си, тя облегна глава в извивката на врата му. В тишината двамата се заслушаха в плисъка на вълните.
— Ще останете ли да пренощувате и тази вечер тук? — попита той.
— Доста сериозно се поразмислих над това.
— Ще искаш ли да бъда отново истински джентълмен?
— Може би да, може би не.
Той повдигна учудено вежди.
— Да не би да флиртуваш с мен?
— Опитвам се — призна си тя и се разсмя. — Знаеш ли, Гарет, аз наистина се чувствам удобно до теб.
— Удобно ли? Аз да не съм файтон?
— Не в този смисъл. Просто ми е хубаво, когато сме заедно.
— И би трябвало. На мен също ми е хубаво с теб.
— Само хубаво? И нищо повече?
Той поклати глава.
— О, не, има още. — И продължи някак стеснително: — След като си замина миналия път, дойде баща ми и почна да ме поучава.
— И какво ти каза?
— Каза ми, че ако ми е приятно с тебе, да не те пускам да си отидеш.
— И как смяташ да стане това?
— Ами сигурно, като те покоря с непреодолимия си чар.
— Това вече го направи.
Той я стрелна с поглед, после обърна глава към океана. След малко додаде тихо:
— В такъв случай, като ти кажа: Обичам те.
Обичам те.
Над тях звездите бяха обсипали тъмното небе и блещукаха с цялата си светлина. В далечината се търкаляха облаци, отразяващи светлината на полумесеца. В главата на Тереза продължаваха да кънтят последните му думи.
Обичам те.
Този път нямаше колебание, нямаше съмнение в излиянието му.
— Наистина ли? — прошепна тя след продължително мълчание.
— Да — отвърна той и се обърна към нея, — наистина.
И тя видя в очите му нещо, което не бе забелязвала дотогава.
— О, Гарет — започна тя несигурно, но той я прекъсна, като поклати глава и заговори: