Гарет не отговори.
— Защото ме обичаше. И ако ти си въобразяваш, че показваш любовта си към Катерин, като се обричаш на самота, значи някъде съм сбъркал във възпитанието ти.
— Не си сбъркал.
— Не може да не съм сбъркал. Защото, като те гледам, все едно виждам себе си и честно казано, предпочитам да виждам друг човек, човек, който е стигнал до заключението, че няма нищо лошо в това да продължи напред, да си намери някого, който да го направи щастлив. Но в този момент имам чувството, че гледам в огледало и виждам себе си преди двайсет години.
Гарет прекара остатъка от деня сам — разхождаше се по брега и размишляваше над думите на баща си. Даде си сметка, че не беше откровен още от самото начало на разговора им и затова не се изненада, че баща му го разкри. Добре де, тогава защо поиска да разговаря с него? Дали защото дълбоко в себе си искаше баща му да реагира точно така?
С превалянето на следобеда унинието му отстъпи място на объркаността му, а после и на нещо като вцепенение. Но когато по-късно вечерта се обади на Тереза, чувството на измяна, което го бе изпълвало в резултат на съня му, се уталожи, преди да чуе гласа ѝ. Не изчезна напълно, но не беше чак толкова силно, и когато тя вдигна слушалката, вече почти се бе стопило. Гласът ѝ му напомни как се бе чувствал, докато бяха заедно.
— Радвам се, че се обади — каза тя весело. — Много си мислех за теб днес.
— Аз също — отвърна той. — Така ми се иска да си тук сега.
— Добре ли си? Звучиш малко унило.
— Добре съм… Просто съм самотен, нищо повече. Как мина денят ти?
— Както винаги. Много работа в редакцията, много работа вкъщи… Но сега съм по-добре, като те чух.
Гарет се усмихна.
— Кевин там ли е?
— В стаята си е, чете една книга за подводния спорт. Заяви ми, че като порасне, иска да стане инструктор по подводен спорт.
— Откъде му хрумна тази идея?
— Нямам представа — отвърна тя многозначително. — А ти? Какво прави днес?
— Почти нищо. Не ходих в магазина… Взех си нещо като почивен ден и бродих по плажа.
— И си мечтал за мен, надявам се, а?
Не му убягна иронията в гласа ѝ. Не отговори на въпроса ѝ.
— Просто днес ми липсваше.
— Но ние едва преди няколко дни се разделихме — каза тя нежно.
— Е, да. Като стана дума за това, кога ще се видим отново?
Тереза седна до масата в трапезарията и погледна в настолния си бележник-календар.
— Ммм… Да речем след три седмици? Мислих си защо да не дойдеш ти тук този път. Кевин ще бъде на лагер с отбора по футбол, така че ще бъдем сами.
— А не искаш ли пак ти да дойдеш?
— Предпочитам ти да дойдеш, ако това те устройва. Останаха ми малко дни отпуска и така ще мога да ги спестя. Освен това мисля, че е крайно време да излезеш от Северна Каролина просто за да видиш какво предлага останалата част от страната.
Докато я слушаше, се улови, че се е вторачил в снимката на Катерин върху нощното шкафче. Минаха секунди, преди да отговори:
— Разбира се… Защо не.
— Май не си много сигурен, че го искаш.
— Сигурен съм.
— Тогава да няма нещо друго?
— Не.
Тя се поколеба и попита:
— Наистина ли си добре, Гарет?
Трябваха му два-три дни и няколко телефонни разговора с Тереза, за да се почувства отново както преди. Един-два пъти ѝ се обади късно вечерта само за да чуе гласа ѝ.
— Здравей! Пак съм аз.
— Здрасти, Гарет, какво има? — попита тя сънливо.
— Нищо особено. Просто исках да ти пожелая „лека нощ“, преди да се шмугнеш в леглото.
— Вече съм в леглото.
— Колко е часът?
Тя погледна към часовника.
— Наближава полунощ.
— Защо си още будна? Трябваше вече да спиш — скара ѝ се на шега той и накрая изчака тя да затвори.
Понякога, ако не можеше да спи, се отдаваше на размисли за седмицата, прекарана с Тереза, спомняше си как милваше кожата ѝ и преливаше от желание да я прегърне отново.
После, като влезеше в спалнята, виждаше снимката на Катерин до леглото си. Тогава сънят изплуваше в съзнанието му с кристална яснота.
Знаеше, че още не се е отърсил от този сън. Преди време щеше да седне и да напише писмо до Катерин, за да излее душата си. После щеше да потегли с „Хепънстанс“ по същия маршрут, по който двамата с Катерин поеха в открито море след ремонта на яхтата.