Намираха се във ваната, обгърнати от гъста пяна. Тереза се бе облегнала на гърдите му, а той я търкаше с гъба.
— Как да разбирам това? — попита тя и повдигна глава, за да го погледне.
— Както го чу. Не мога да ти намеря никакъв недостатък. Просто си съвършена.
— Съвсем не съм съвършена, Гарет — възрази тя, но ѝ стана приятно.
— Такава си. Ти си красива, любезна, умееш да ме развеселяваш, интелигентна си и си страхотна майка. Като се добави и това, че си известна, не виждам кой друг може да се мери с теб.
Тя погали ръката му и се отпусна до него.
— Мисля, че ме гледаш през розови очила… Но това ми харесва…
— Да не искаш да кажеш, че съм предубеден?
— Не… но засега си видял само добрата ми страна.
— Не знаех, че имаш и друга страна — каза той и стисна ръцете ѝ. — Тогава и двете ти страни са добри.
Тя се засмя.
— Знаеш какво имам предвид. Още не си видял лошата ми страна.
— Ти нямаш такава.
— Имам, и още как! Всеки човек има. Само че, когато си до мен, тя предпочита да стои скрита.
— Тогава как ще опишеш лошата си страна?
Тя се замисли.
— Ами… преди всичко съм голям инат и мога да стана зла, когато се разгневя. Склонна съм да наговоря всичко, което ми дойде на ума, а това никак не е приятно, уверявам те. Освен това казвам истината в очите на хората, макар да знам, че е по-добре да я премълча.
— Това не е толкова лошо.
— Защото още не си го изпитал на гърба си.
— Пак няма да е толкова лошо.
— Е, добре, ще го кажа другояче. Когато за първи път научих за извънбрачната връзка на Дейвид, аз го нарекох с всички най-обидни епитети в английския език.
— Той си го е заслужил.
— Но не знам дали си беше заслужил да бъде цапардосан с ваза по главата.
— Метнала си ваза по него?
Тя кимна.
— Да беше видял лицето му. За първи път ме виждаше такава.
— И какво направи той?
— Нищо… Явно беше толкова изумен, че не направи нищо. Особено като продължих да го замерям и с чинии. Същата вечер изпразних целия си бюфет.
Той се усмихна възхитен.
— Наистина не предполагах, че можеш да си толкова свадлива.
— Не забравяй, че съм израснала в Средния запад. Не ме предизвиквай, приятел.
— Няма.
— Добре. Напоследък съм станала по-внимателна.
— Ще го имам предвид.
Те се потопиха по-дълбоко в топлата вода. Гарет продължи да търка тялото ѝ с гъбата.
— И все пак продължавам да те смятам за съвършена — рече той тихо.
Тя затвори очи.
— Въпреки лошата ми страна?
— Особено с лошата ти страна. Тя внася елемент на възбуда.
— Радвам се, защото според мен пък ти си самото съвършенство.
Останалите им дни просто летяха. Сутрин Тереза ходеше в редакцията за няколко часа, после се прибираше и прекарваше следобедите и вечерите с Гарет. Вечер или си поръчваха нещо за ядене за вкъщи, или отиваха да хапнат в някой от близките малки ресторанти. Понякога взимаха под наем и видеокасети, но в повечето случаи предпочитаха да остават сами, без странични забавления.
В петък вечер Кевин се обади от лагера и възбуден съобщи, че са го приели в първокласния детски отбор. Макар това да значеше, че мачовете ще се играят извън Бостън и Тереза трябваше да пътува с него през уикендите, тя се радваше за него. После, най-изненадващо, Кевин пожела да говори лично с Гарет. Гарет изслуша подробностите около победата му и го поздрави. След като затвориха телефона, Тереза отвори бутилка вино и двамата отпразнуваха бъдещите успехи на Кевин до малките часове на нощта.
В неделя сутринта — деня, в който Гарет си заминаваше — те се видяха с Диана и Брайън, сливайки късна закуска с обяд. Гарет веднага разбра какво харесва Тереза в Диана. Тя беше очарователна и забавна и разсмиваше всички. Разпитваше Гарет за подводното плуване и ветроходството, а Брайън вметна, че на негово място нямало да върши нищо както трябва, защото голфът щял да обсеби живота му.
На Тереза ѝ беше приятно, че Гарет и приятелите ѝ се харесаха взаимно. След като се нахраниха, Диана и Тереза се извиниха и отидоха в тоалетната да си побъбрят.
— Как го намираш? — попита очаквателно Тереза.
— Чудесен е — призна Диана. Дори е по-хубав в действителност, отколкото на снимките, които си му правила.
— Вярно е. Всеки път, като го погледна, и сърцето ми се разтуптява.
Диана оправи косата си.
— Тази седмица с него оправда ли очакванията ти?
— Дори ги надмина.
Лицето на Диана засия.
— Само като го виждах как те гледа, се убедих колко е хлътнал по теб. Двамата ми напомняте мен и Брайън навремето. Изглеждате подходяща двойка.
— Сериозно ли говориш?
— Нямаше да ти го кажа, ако не смятах така.