Диана извади от чантата си червило и започна да го нанася на устните си.
— А той как намира Бостън? — попита тя.
Тереза също извади червилото си.
— Е, не е свикнал с големия град, но ми се стори, че му хареса. Ходихме на най-различни места.
— Каза ли ти нещо по-конкретно?
— Не… Защо? — Тя изгледа учудено приятелката си.
— Ами питам се — заговори с равен глас Диана — дали не ти е подсказал с нещо, че има намерение да се премести да живее тук, ако поискаш това от него.
Думите ѝ накараха Тереза да се замисли за онова, което тя старателно избягваше.
— Още не е ставало дума за това.
— А ти би ли отворила дума?
— Разстоянието между нас е проблем, но има и още нещо, нали? — чу тя глас да нашепва в нея.
Тя не искаше да мисли по този въпрос и поклати глава.
— Мисля, че още не му е дошло времето… Да, знам, че все някога трябва да говорим и за това, но не съм убедена, че се познаваме достатъчно, за да почнем да кроим планове за бъдещето. Трябва ни повече време, за да се опознаем.
Диана я погледна с майчинско подозрение.
— Но ти стигна времето, за да се влюбиш в него, така ли?
— Е, да — призна Тереза.
— В такъв случай знаеш, че ти предстои такова решение, независимо дали го приемаш или не.
След кратко мълчание Тереза потвърди с глава. Диана постави ръка на рамото ѝ.
— Ами ако се стигне дотам, че трябва или да се разделиш с него, или да напуснеш Бостън?
Тереза се размисли над въпроса и последствията му.
— Не знам. — И погледна колебливо Диана.
— Мога ли да ти дам един съвет?
Тереза кимна. Диана я хвана подръка и я изведе от тоалетната, после прошепна в ухото ѝ:
— Каквото и да решиш, помни, че трябва да продължиш да живееш живота си, без да се обръщаш назад. Ако си сигурна, че Гарет може да ти даде онази любов, която ти е нужна и ще те направи щастлива, тогава направи всичко необходимо, за да го задържиш. Истинската любов се среща рядко, а това е единственото нещо, което придава смисъл на живота.
— А не се ли отнася същото и за него? Не трябва ли и той да пожертва нещо?
— Трябва, разбира се.
— Тогава какво ми остава?
— Остава ти същият проблем, който имаше досега, Тереза, и трябва добре да поразмислиш над него.
През следващите два месеца тяхната „междуградска“ връзка започна да се задълбочава така, както нито Тереза, нито Гарет очакваха, колкото и да го бяха предвиждали.
Съобразявайки се с работното време на другия, всеки от тях си уреждаше нещата така, че се срещаха три пъти по-често — през уикендите. Единият уикенд Тереза заминаваше за Уилмингтън, за да се видят насаме и се затваряха в къщата на Гарет, освен вечерите, когато излизаха с яхтата. Гарет пък пристигаше в Бостън два пъти в месеца и прекарваше времето си в път заради футболните мачове на Кевин, но нямаше нищо против. За първи път гледаше футболни мачове и се изненада, като установи, че му е интересно.
— Как така не си толкова въодушевена като мен — попита той Тереза по време на един много напрегнат момент на футболното поле.
— Ами изгледай поне сто мача и сам ще си отговориш на въпроса — отговори Тереза.
Когато през тези уикенди бяха заедно, сякаш нищо друго на света нямаше значение. Тогава обикновено Кевин отиваше да пренощува в дома на някое негово приятелче, за да могат Тереза и Гарет да останат известно време сами. С часове разговаряха, смееха се, държаха се за ръце, любеха се, стараейки се да наваксат времето, когато бяха разделени.
Никой от двамата не подхващаше темата за бъдещото развитие на връзката им. Те живееха за момента и като че ли никой не знаеше какво да очаква от другия. Не че не бяха влюбени — напротив. Поне в това бяха сигурни.
Но тъй като не се виждаха много често, взаимоотношенията им претърпяваха повече приливи и отливи, отколкото и двамата очакваха. Така както всичко изглеждаше наред, когато бяха заедно, така всичко изглеждаше нередно, когато бяха далече един от друг. Гарет особено болезнено изживяваше разстоянието между тях. Обикновено възвишените чувства, които изпитваше, докато бяха заедно, му държаха влага още някой и друг ден след раздялата им, а после той падаше духом, докато чакаше да дойде следващия уикенд.
Разбира се, той искаше да прекарват заедно по-често, отколкото беше възможно. Лятото си бе отишло и той разполагаше с повече свободно време. Дори и в магазина работата беше намаляла. Но графикът на Тереза беше съвсем различен дори само покрай грижите ѝ за Кевин. Момчето беше започнало училище, а през уикендите имаше мачове и тя не можеше да се освободи от ангажиментите си дори за няколко дни. Въпреки че Гарет искаше да идва в Бостън по-често, Тереза просто не можеше да му отдели време. И колкото пъти ѝ предлагаше той да дойде, тя все изтъкваше някаква причина, която осуетяваше плановете му.