— Сигурен съм, че ще те хареса.
Когато разбра, че Тереза ще дойде, Джеб Блейк направи нещо, което не бе правил дотогава. Първо нае жена да почисти основно малката къща, в която живееше — работа, която отне близо два дни, защото той настоя да не остане ъгълче недокоснато. Освен това си купи нова риза и връзка. Когато излезе от спалнята пременен с новите си дрехи, не можа да не забележи изненадата в погледа на Гарет.
— Как ме намираш?
— Чудесно, но защо си с връзка?
— Не съм я сложил заради теб… заради вечерята е. Гарет не отместваше поглед от баща си, по лицето му заигра усмивка.
— Не помня някога да съм те виждал с връзка.
— Навремето носех, просто не си обръщал внимание.
— Не е нужно да слагаш връзка само защото ще дойде Тереза.
— Просто ми се прииска тази година да я сложа на празника.
— Вълнуваш се, че ще се запознаеш с нея, нали?
— Не.
— Слушай, татко, не е нужно да се представяш за такъв, какъвто не си. Сигурен съм, че Тереза ще те хареса, независимо как си облечен.
— Това не значи, че не трябва да изглеждам спретнат заради твоята дама, нали?
— Да, не значи.
— Тогава всичко е наред. Не ти се показах в този вид, за да ти искам съвет, просто исках да видиш как изглеждам.
— Добре изглеждаш.
— Радвам се.
Той се обърна и влезе обратно в спалнята, като междувременно разхлаби връзката си и извади ризата от панталоните си. Тъкмо се скри от поглед, и Гарет го чу да го вика.
— Сега пък какво има?
Баща му надникна иззад рамката на вратата.
— И ти ще си сложиш връзка, нали?
— Нямах такова намерение.
— Промени го тогава. Не искам Тереза да остане с впечатлението, че съм възпитал син, който не знае как да се облича за определени случаи.
В деня преди пристигането ѝ Гарет помогна на баща си в приготовленията. Окоси моравата, докато баща му разопаковаше китайския порцелан, който рядко, ако не и никак, не се използваше напоследък, и лично изми всяка чиния. След като подбра подходящи сребърни прибори — беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Джеб извади от скрина ленена покривка за маса, решавайки, че ще е по-празнично. Пъхна я в пералната машина точно, когато Гарет влезе, след като бе привършил с моравата, и отиде до бюфета, откъдето извади една стъклена чаша.
— По кое време пристига утре? — попита го Джеб.
Гарет напълни чашата с вода и отвърна през рамо.
— Самолетът ѝ каца около десет часа. Ще бъдем тук малко след единайсет.
— В колко часа мислиш, че ще иска да вечеряме?
— Не знам.
Джеб влезе в кухнята.
— Не си ли я питал?
— Не.
— Тогава откъде да знам кога да сложа пуйката във фурната?
Гарет отпи глътка вода.
— Ами в такъв случай планирай да седнем на масата в късния следобед. Всичко ще е наред, бъди спокоен.
— Няма ли да е добре да ѝ се обадиш и да я питаш?
— Наистина не смятам, че е нужно. Не е толкова важно.
— За теб, може би, но аз ще се видя с нея за първи път и ако двамата стигнете до женитба, не искам да ставам обект на шеги след тава.
Гарет повдигна вежди.
— Кой е казал, че ще стигнем до женитба?
— Никой.
— Тогава какви ги приказваш?
— Просто реших — побърза да отговори баща му, — че един от нас трябва да го каже, а не бях сигурен, че това ще си ти.
Гарет впи поглед в баща си.
— Значи смяташ, че трябва да се оженя за нея?
Джеб му намигна.
— Няма значение какво смятам аз, по-важното е ти какво смяташ.
Късно същата вечер Гарет тъкмо отваряше входната си врата, когато телефонът започна да звъни. Втурна се вътре, грабна слушалката и чу гласа, който очакваше.
— Гарет? — попита Тереза. — Какво си се запъхтял?
Той се усмихна.
— О, Тереза, здравей! Тъкмо влизах. Баща ми ме извика да му помогна и цял ден бях там… Ама той наистина няма търпение да се запознае с теб.
Настъпи неловко мълчание.
— Ами аз утре… — проговори тя най-сетне.
Той почувства, че гърлото му се стегна.
— Какво ти утре?
Тя пак замълча за миг.
— Наистина съжалявам, Гарет… Не знам как да ти го кажа, но изобщо няма да мога да дойда в Уилмингтън.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не, всичко е наред. Просто изскочи нещо непредвидено в последната минута… Една важна конференция, на която трябва да присъствам.
— Каква конференция?
— Относно работата ми. — Тя пак направи пауза. — Знам, че ще ти прозвучи отвратително, но нямаше да отида, ако не беше от значение за мен.
Той затвори очи.
— На каква тема?
— Всички най-видни редактори и медийни величия се събират този уикенд в Далас. Диана настоява, че ще ми бъде от полза да се срещна с някои от тях.
— Сега ли го научи?