Тя като че ли не го чу сред уличния шум. Гарет хвърли през рамо поглед в магазина и видя, че Тереза се разхожда вътре между щандовете. Когато пак погледна към тротоара, Катерин — или която и да беше — зави зад ъгъла.
Той тръгна след нея отначало с бърза крачка, после се затича. Тротоарът като че ли за секунди се задръсти от хора, сякаш метрото ги беше изсипало наведнъж, и той с мъка се провираше между тях, за да стигне до ъгъла.
Зави по същата улица, по която беше завила и жената.
Още след втората му крачка улицата започна да става заплашително тъмна. Той намали ход, макар че не валеше, чувстваше, че краката му шляпат в локви. Спря за миг, за да си поеме въздух и да успокои разтуптяното си сърце. В този миг започна да се надига мъгла, също като вълна, и скоро той вече не виждаше нищо на метър от него.
„Катерин? Тук ли си — извика той. Къде си?“ Чу смеха ѝ някъде отдалече, но не можеше да определи от коя посока.
Закрачи отново, бавно. Пак чу смях — весел, като на дете. И спря на място.
„Къде си?“
Тишина.
Огледа се наоколо.
Нищо.
Мъглата продължаваше да се сгъстява и след малко започна да вали дъжд. Той пак тръгна, макар да не знаеше накъде върви.
Нещо пробяга в мъглата и той се спусна натам.
Тя се отдалечаваше — само на няколко крачки от него.
Дъждът се усили и изведнъж като че ли всичко започна бавно да се движи. Той се затича… бавно… бавно… Виждаше я точно пред себе си… Мъглата стана съвсем гъста… Дъждът рукна като из ведро… Косата ѝ проблесна…
И тя изчезна. Той отново се спря. Вече нищо не виждаше от мъглата и дъжда.
„Къде си?“ — извика я отново.
Никакъв отговор.
„Къде си?“ — Този път извика много по-силно.
„Тук съм“ — обади се глас в дъжда и мъглата.
Той избърса мокрото си лице.
„Катерин? Ти ли си наистина?“
„Аз съм, Гарет.“
Но това не беше нейният глас.
От мъглата излезе Тереза.
„Тук съм.“
Гарет се събуди и седна в леглото, потънал в пот. Избърса лицето си с чаршафа, след това остана неподвижен дълго време.
По-късно съшия ден се срещна с баща си.
— Мисля, че искам да се оженя за нея, татко.
Те ловяха риба в края на кея заедно с още няколко души, повечето от които изглеждаха потънали в мисли. Джеб го погледна изненадан.
— Преди два дни ми се стори, че изобщо не искаш да я виждаш повече.
— Много размишлявах оттогава.
— Предполагам — рече тихо Джеб, като междувременно нави кордата си, провери стръвта и отново метна въдицата. Въпреки че не се надяваше да улови нещо, той упорстваше, защото за него риболовът беше едно от най-големите удоволствия в живота.
— Обичаш ли я? — попита той след малко.
Гарет го погледна учуден.
— Разбира се, че я обичам. Вече няколко пъти съм ти го казвал.
Джеб Блейк поклати глава.
— Не… не си ми го казвал. Говорили сме много за нея, за това, че те прави щастлив, че имаш чувството, че я познаваш отдавна, че не искаш да я загубиш… Но никога не си ми казвал, че я обичаш.
— То е същото.
— Така ли?
След като се прибра у дома, разговорът с баща му не излизаше от ума му.
— Така ли?
— Разбира се, че е така — отговори му той твърдо. — Но дори и да не е, аз я обичам.
Джеб изгледа продължително сина си, после извърна глава.
— И искаш да се ожениш за нея?
— Да.
— Защо?
— Как защо! Защото я обичам. Не е ли достатъчно.
— Може би.
Гарет нави кордата си, чувстваше се обезсърчен.
— Но нали ти ме съветваше да се оженим.
— Да.
— Тогава защо ме разпитваш сега?
— Защото искам да съм сигурен, че имаш основателна причина да го сториш. Преди два дни не беше сигурен дали искаш пак да я видиш, а сега си готов за брак. Това за мен е огромен обрат и затова искам да се уверя, че решението ти наистина се дължи на чувствата ти към Тереза… и няма нищо общо с Катерин. Нещо го жегна, като чу името ѝ.
— Катерин няма нищо общо с това — побърза да каже Гарет, после поклати глава и въздъхна дълбоко. — Знаеш ли, татко, понякога не те разбирам. Ти беше този, който ме подтикваше към това, непрекъснато ми повтаряше, че трябва да загърбя миналото си и да си намеря друга жена. А сега, когато я намерих, ти като че ли искаш да ме разубедиш.
Джеб постави свободната си ръка върху рамото на сина си.
— За нищо не те разубеждавам, синко. Радвам се, че намери Тереза. Радвам се, че я обичаш и наистина се надявам да се ожениш за нея в крайна сметка. А те разпитвах, защото, ако смяташ да се жениш, то трябва да го направиш с основателна причина. Бракът е между двама души, а не между трима. И няма да е честно спрямо нея, ако го правиш заради нещо друго.
Гарет продължи да мълчи, после заговори: