— Не мога да повярвам.
— А трябва. Освен това по „партенката“ чух, че и други са проявили интерес към теб.
— О! Диана…
Тереза отново я прегърна импулсивно, лицето ѝ грееше от възбуда. Брайън сръга с лакът Гарет.
— Страхотна новина, а?
Гарет се запъна, преди да отговори:
— А, да… страхотна е.
След като се настаниха около масата, Диана поръча бутилка шампанско и вдигна тост за бъдещите успехи на Тереза. Двете не си затвориха устите през цялата вечер. Гарет мълчеше, не знаеше как да се включи в разговора. Изглежда, Брайън го усети, че се чувства неловко, и се наведе към него.
— Като ученички са, нали? Диана цял ден не я свърташе на едно място от нетърпение да ѝ съобщи.
— Ще ми се да разбирам по-добре разговора им. А така не знам какво да кажа.
Брайън отпи глътка и поклати глава.
— Не се притеснявай… И да разбираше, нямаше да можеш да вземеш думата от тях. Като се съберат двете, все така говорят. Ако не ги познавах, щях да кажа, че са били близначки в другия си живот.
Гарет хвърли поглед към Тереза и Диана.
— Сигурно си прав.
— Освен това — добави Брайън — ще почнеш да разбираш, когато заживееш с тези неща непрекъснато. Много скоро ще им влезеш в ритъма. Като мен.
Думите му се врязаха в съзнанието на Гарет. „Когато заживееш с тези неща непрекъснато?“
Гарет не каза нищо и Брайън промени темата.
— Докога се тук?
— До утре вечер.
Брайън кимна.
— Кофти е, че не се виждате много често, нали?
— Понякога, да.
— Мога да си представя. Тереза често изпада в униние по този повод.
Тереза се усмихна на Гарет през масата.
— Какво си говорите вие там двамата? — попита тя весело.
— Туй-онуй — отвърна Брайън, — но главно за бъдещето ви.
Гарет потвърди леко с глава, без да продума. Тереза го видя как се размърда на стола си. Беше очевидно, че не се чувства удобно — макар че не знаеше защо — и се зачуди.
— Беше много мълчалив тази вечер — отбеляза Тереза.
Бяха се прибрали в апартамента ѝ и седяха на дивана на фона на музика по радиото.
— Ами нямах какво толкова да кажа.
Тя го хвана за ръката и заговори тихо:
— Радвам се, че беше с мен, когато Диана ми съобщи новината.
— Аз пък се радвам за теб, Тереза. Разбирам, че това значи много за теб.
Тя се усмихна колебливо и смени темата.
— Добре ли си поприказвахте с Брайън?
— А, да… той е приятен събеседник. — След кратка пауза продължи: Но аз не ставам за голяма компания, особено, когато не е от моята среда. Аз просто… — Той замълча, колебаейки се дали да каже още нещо, но се отказа.
— Какво?
— Нищо — поклати глава той.
— Не, какво щеше да кажеш?
След малко той заговори, подбирайки си внимателно думите.
— Щях да кажа, че целият този уикенд ми беше странен. Театърът, скъпите вечери, излизането с твоите приятели… — сви рамене. — Не си го представях така.
— Не се ли забавлява?
Той приглади косата си назад — явно му беше неловко.
— Не че не се забавлявах… Просто… — пак сви рамене — това няма нищо общо с моя начин на живот.
— Тъкмо затова организирах такъв уикенд. Исках да ти покажа други неща.
— Защо?
— По същата причина, по която ти поиска да ме научиш да плувам под вода, защото то е нещо вълнуващо, нещо различно.
— Не дойдох тук, за да върша нещо различно. Дойдох, за да прекарам тихо и кротко с теб. Дълго време не те бях виждал, а откакто съм тук, само хвърчим от едно място на друго. Дори още не сме си поговорили, а аз утре си заминавам.
— Не е вярно. Снощи бяхме сами на вечеря, днес — в музея. Имахме много време за разговори.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не, не знам. Да не би да искаше да стоим по цял ден тук, в апартамента?
Той не отговори. След малко стана и отиде да загаси радиото.
— Тереза, откакто съм тук, все се каня да ти кажа нещо важно — заговори той, без да се обръща.
— Какво е то?
Той наведе ниско глава. „Сега или никога“, прошепна той под носа си. Застана с лице към нея и си пое дълбоко въздух, събирайки смелост.
— Знаеш ли, целият този месец, в който не се видяхме, беше много мъчителен за мен и точно сега не съм напълно убеден, че мога да продължавам по този начин.
Дъхът ѝ секна за секунда.
Като видя изражението ѝ, докато се приближаваше до нея, знаейки какво ще ѝ каже, усети, че нещо стяга гърдите му.
— Не е това, което си мислиш — побърза да уточни той. — Изглежда, ме разбра напълно погрешно. Не че не искам да те виждам, напротив, искам непрекъснато да си до мен.
Стигна до дивана и коленичи пред нея. Тереза го гледаше очаквателно. Той взе ръката ѝ.