— Искам да се преместиш в Уилмингтън.
Макар да знаеше, че ще се стигне до такъв разговор, Тереза не очакваше да се проведе именно сега и по този начин. Гарет продължи:
— Знам, че ще бъде голяма стъпка за теб, но ако се преместиш там, повече няма да се разделяме за толкова дълго. Ще можем да се виждаме всеки ден. — Погали я по бузата. — Искам да се разхождам с теб по плажа, с яхтата… Искам да те заварвам вкъщи, когато се връщам от магазина. Просто искам да живея с чувството, че сме били заедно цял живот…
Той редеше думите бързо и Тереза се опитваше да схване смисъла им. Гарет не спираше да говори.
— Толкова ми липсваш, когато си далече… Разбирам, че работата ти е тук, но съм сигурен, че местният вестник ще те вземе…
Колкото повече говореше, толкова по-силно и се замайваше главата. Струваше ѝ се, че той се опитва да пресъздаде връзката си с Катерин.
— Чакай малко — прекъсна го тя. — Аз не мога току-така да си събера багажа и да тръгна… Кевин ходи на училище тук…
— Не казвам, че трябва веднага да тръгнеш — контрира я той. — Можеш да го изчакаш да завърши годината си, щом така ще е по-добре. Толкова време живеем така… все ще изкараме още някой и друг месец.
— Но той се чувства добре тук, тук е домът му, тук са приятелите му, футболът…
— Всичко това ще може да го има и в Уилмингтън.
— Не можеш да го знаеш със сигурност. Лесно ти е да го кажеш, но не знаеш как ще бъде.
— Не се ли увери колко добре ни беше заедно?
Тя отдръпна ръката си, започвайки да се обезсърчава.
— Това няма нищо общо, не разбираш ли? Знам, че и на двамата ни е добре заедно, но ти не си го питал дали иска да промени живота си. И аз не съм го питала. — Тя замълча. — Освен това не става дума само за него. Ами аз, Гарет? Ти поне чу и разбра какво стана. Току-що получих страхотна новина за рубриката ми и сега искаш да захвърля и това ли?
— Не, просто не искам да захвърляш нашите взаимоотношения. Разликата е огромна.
— Тогава защо ти не се преместиш в Бостън?
— И какво ще правя тук?
— Същото, което и в Уилмингтън. Ще водиш курсове по подводен спорт, ще плаваш с яхтата. За теб е много по-лесно да се преместиш, отколкото за мен.
— Не мога да го направя. Нали ти казах… — той обхвана с жест на ръката стаята — това не моят начин на живот. Тук ще се чувствам като риба на сухо.
Тереза стана и закрачи нервно из стаята. Приглади косата си назад.
— Това не е честно.
— Кое не е честно?
Тя се обърна с лице към него.
— Всичко. Искаш да се преместя, искаш да променя целия си живот. Като че ли поставяш условие: „Можем да бъдем заедно, но така, както аз кажа.“ Добре, а къде оставяш моите чувства. Те нямат ли значение?
— Разбира се, че имат. Ти имаш значение… ние имаме значение.
— Е, да, но не ми прозвуча така. Ти като че ли мислиш само за себе си. Искаш аз да оставя всичко, което съм постигнала, а ти не се отказваш от нищо — погледът ѝ нито за миг не се отмести от лицето му.
Гарет стана и тръгна към нея. Докато се приближаваше, тя изпъна напред ръце като бариера.
— Виж какво, Гарет, точно сега не искам да ме докосваш.
Той свали ръцете си. Известно време никой от двамата не продумваше. Тереза скръсти ръце пред гърдите си и извърна глава настрани.
— Значи отговорът ти е, че няма да дойдеш — наруши мълчанието той с повишен тон.
Тя заговори предпазливо.
— Не. Отговорът ми е, че трябва да обсъдим положението.
— И то така, че да ме убедиш, че греша ли?
Забележката му не бе удостоена с отговор. Тя поклати глава и се запъти към масата в трапезарията, взе чантата си и продължи към външната врата.
— Къде отиваш?
— Да купя вино. Имам нужда да пийна нещо.
— Но много е късно.
— На ъгъла има магазин. Ще се върна след минути.
— Защо да не поговорим сега?
— Защото — отвърна тя сприхаво — имам нужда да остана няколко минути сама, за да размисля.
— Бягаш ли? Въпросът му прозвуча като обвинение.
Тя отвори вратата и я задържа, докато му отговаряше.
— Не, Гарет, не бягам. Ще се върна след броени минути. И не ми харесва, че ми говориш така. Не е частно да ме караш да изпитвам вина. Току-що поиска от мен да променя целия си живот и имам нужда от няколко минути, за да си помисля.
Тя излезе от апартамента. Погледът на Гарет остана прикован към вратата известно време в очакване тя да се върне. Но тя не се върна и той се наруга тихо. Изобщо не стана така, както си го мислеше. В първата минута ѝ предложи да дойде в Уилмингтън, в следващата — тя излезе, за да останела сама. Как така не можа да овладее положението?
Тъй като не знаеше какво друго да прави, започна да се разхожда из апартамента. Надникна в кухнята, после в стаята на Кевин. Когато стигна до спалнята, се спря, преди да влезе. Отиде до леглото и седна, обгръщайки с ръце главата си.