Когато същия следобед почервенели и подпухнали от ухапвания се завърнахме в Пуерто Касадо, бях заснел едва десетина метра филм. Колкото и неприятно да бе това първо пътуване, то ми даде известна представа за местността и евентуалните затруднения, които ни очакваха занапред. Сега ни предстоеше да се заемем със същинската работа по измъкването на представителите на фауната от гъмжащите с комари дебри на Пияната гора.
Оранжеви броненосци
Първият екземпляр за нашата колекция, заловен от жителите на Пуерто Касадо, се появи в дома ни четиридесет и осем часа след нашето пристигане. В ранното утро още по тъмно, когато цикадите и дървесните жаби се препираха с местните петли за вокално надмощие, се събудих от силен и възмутен крясък, заглушил напълно всички останали звуци. Изправих се в леглото и погледнах изумено Джеки, която ми отвърна със същия поглед. Не успели да си кажем каквото и да е, пронизителният писък отново се раздаде — този път определих, че идва откъм кухнята. Писъкът бе последван от силен и възбуден разговор на непознатия за нас език гуарани18.
— Боже Господи! — промълви Джеки — звучи като гласа на Паула… Какво ли става оттатък?
Измъкнах се от леглото и затърсих чехлите си.
— Крещи, като че я изнасилват.
— Не може да бъде — отвърна сънливо моята жена, — от това не се крещи толкова силно.
Погледнах я неодобрително и се отправих към забулената от утринна мъгла задна веранда. Пристигнах тъкмо навреме и станах свидетел на необикновено зрелище в кухнята. Вратата беше широко отворена, озарена от розовите отблясъци на огъня, на прага й стоеше с ръце на хълбоци нашата хазайка. Разкошната й гръд се повдигаше неспокойно от усилията, с които произнасяше цели тиради на гуарани. Пред нея се бе изправил нисичък, слабичък и одърпан индианец, стиснал в една ръка ужасно измачкана сламена шапка, а в другата нещо като футболна топка.
Той обясни нещо на Паула с мек и спокоен глас, след което протегна напред ръка с футболната топка. Паула подскочи ужасена назад, издаде нов мощен, пронизителен и пълен с негодувание крясък. Една голяма жаба, приклекнала близо до вратата на кухнята, подскочи като ужилена и побърза да потърси убежище в тъмнината на хибискуса. Индианецът, който види се не беше от страхливците, постави сламената си шапка на пода, сложи отгоре й футболната топка и започна нещо да говори и да жестикулира. Паула въздъхна дълбоко и го обсипа с поток от ругатни. Двамата, разкрещяли се един на друг в пет часа сутринта с гърлени звуци, които изобилстваха в езика гуарани, ми дойдоха прекалено много.
— Хей! — извиках силно аз. — Buenos dias19!
Получи се моментален ефект. Индианецът вдигна шапката с футболната топка, притисна я към разгърдената си риза поклони се и се отдръпна в тъмнината. Паула пооправи бюста си, поклони се леко и грациозно и пристъпи към мен разтреперана от възмущение.
— Ah, senor — каза тя, като се задъхваше леко и стискаше пламенно ръце. — Ah, senor, que hombre… buenos dias, senor… yo lo siento20…
Смръщих вежди и пуснах в действие всичките си оскъдни познания по испански език.
— Hombre21 — казах аз и посочих индианеца, който се бе слял напълно със заобикалящия го полумрак. — Ombre… porque usted argumentos22?
Паула се спусна в полумрака и измъкна дърпащият се човек от там. Тя го изтика пред мене, отстъпи назад и с величествен жест насочи дебелия си кафяв показалец към него.
— Hombre — произнесе тя с разтреперан от вълнение глас, — mal hombre23.
— Защо? — попитах аз и ми стана жално за индианеца. Паула ме погледна така, като че съм си изгубил ума.
— Рог que? — повтори тя. — Рог que24?
— Рог que? — кимнах аз с глава и си помислих, че всичко това прилича ужасно много на дует от хумористична оперета.
— Mire, senor25 — отвърна Паула, — погледнете! — тя сграбчи шапката, която индианецът притискаше към гърдите си, и ми показа поставената в нея футболна топка. По-отблизо, макар и на тъмно, забелязах, че раздразнилият Паула предмет бе по-малък от футболна топка, но почти със същата форма. Тримата го наблюдавахме мълчаливо около минута, после Паула пое въздух и просто ми взе ума с истински картеч от испански думи. Единственото, което разбрах, бе често повтаряната от нея дума hombre. Ясно, че нямаше да мога да се оправя без преводач.