Джеки седеше на масата и пиеше, а нашият първи броненосец припкаше с важен вид из стаята. Оказа се, че е прекарал занимателно следобеда, като разкъсал телената мрежа на своята клетка и Джеки го зърнала тъкмо когато се пъхал в храстите на хибискусите. След като го заловила отново, тя го пуснала свободно в стаята до нашето завръщане. Докато вечеряхме, ние пуснахме всички броненосци на пода и те задрънкаха и затракаха с нокти като с кастанети. Двамата с Рафаел посветихме останалото време от вечерта в сваляне на телената мрежа от клетката и замяната й с дървени летви. През нощта оставихме клетката във всекидневната, за да се убедим в нейната сигурност. На следната сутрин дървените летви се оказаха малко поразхлабени, но продължаваха да се държат здраво, а свитите на кълбо броненосци спяха спокойно в своята спалня.
След като разреших въпроса с клетката, сметнах, че триивичестите броненосци няма да ми причиняват повече неприятности, тъй като броненосците понасят пленничеството най-леко от всички останали животни. Те живеят щастливо, като се хранят с месо и плодове, при това не са особено придирчиви дали предлаганата храна е прясна, защото в диво състояние ядат и изгнило, и червясало месо. Всички учебници твърдят, че триивичестият броненосец се храни с насекоми и ларви, ето защо реших отначало да давам на нашите животинки естествената им храна, а след това да ги приуча постепенно към някои заместители. Без да скъпим времето си, ние събрахме отвратително разнообразие от местни насекоми и ги предложихме на броненосците. Вместо, както очаквахме, да се нахвърлят радостно върху тях, броненосците явно се уплашиха от червеите, гъсениците и бръмбарите, събрани с такъв голям труд от нас. Всъщност те се отдръпнаха бързо от тях и показаха всички белези на отвращение и погнуса. След този неуспех направих опит с обикновената за броненосците храна по време на пленничество: мляно месо, примесено с мляко. Макар и да изсмукваха част от млякото, те отказваха да се докосват до месото. Броненосците се държаха по този възмутителен начин в продължение на цели три дни, докато се убедих, че ще отслабнат много от глад и ще се видя принуден да ги пусна на свобода. Животът ни се превърна в същински кошмар. По едно или друго време на деня на някого от нас му хрумваше някоя идея и той се втурваше с нова примамка към клетката, само и само да се убеди, че те се отдръпват с отвращение от нея. В края на краищата в резултат на чиста случайност успях да направя смес, която се посрещна с одобрение от тях. Състоеше се от смачкани банани, мляко, мляно месо и сурово яйце, примесено с мозък. Цялата смес приличаше на крайно отблъскваща сцена от автомобилна катастрофа, но броненосците много я харесаха. По време на храна те се втурваха към съда, наобикаляха го от всички страни, блъскаха се, потапяха дълбоко носове в сместа, пръхтяха и душеха, а от време на време някой от тях кихаше силно и изпръскваше останалите.
След като приучихме малките животинки да поемат новата храна, помислих си, че сме преодолели последната трудност и съгласно законите на колекционирането на животни няма да имаме повече никакви безпокойства с тях. За известно време всичко вървеше добре. През деня те спяха в своето спално помещение, свити на кълбо или полегнали полусвити на една страна, притиснати близо един до друг. Към три и половина се събуждаха, излизаха от спалнята и започваха да се разхождат на пръсти из клетката като същински балерини. От време на време пристъпваха с почукване до решетката, пъхаха глави между пръчките и започваха, да душат въздуха с розовите си нослета, за да разберат дали не идва вече храната. Мъжките много рядко се сбиваха. Някой от броненосците притискаше друг в ъгъла и се мъчеше да пъхне глава под бронята му и да го преобърне. Когато преобърнеше противника си, победителят също полягаше настрани и драскаше отчаяно с нокти, за да го изтърбуши. Когато станах за първи път свидетел на тези турнири, започнах да наблюдавам много внимателно броненосците. Макар и никога да не си причиняваха вреда, забелязах, че големите броненосци се биеха с малките по време на храна и използвайки по-големия си ръст и тежест, те пречеха на по-малките и по-леките да се доберат до храната. Тогава реших, че най-добре ще е да ги разделя по двойки, по една женска и един мъжки, с приблизително еднакви размери. Така построих клетка, която Джеки нарече Синг-Синг36. Това беше цяла поредица „апартаменти“, разположени един върху друг, всеки един с отделно спално помещение. По това време ние притежавахме вече десет малки броненосеца, които представляваха четири двойки и два свободни мъжки. Любопитното в случая беше това, че женските индивиди се оказаха малцинство. Винаги ни носеха повече мъжки, защото ловците залавяха много рядко женски. Брачните двойки заживяха много добре в апартаментите на Синг-Синг и турнирите по време на храна се прекратиха.