След приготвянето на месото следваше измиването на съдовете, от които животните се хранеха и пиеха вода. Жестоко се лъжат онези, които смятат, че като се заемат със залавянето на диви животни, се избавят от подобни домакински задължения. Към края на нашето пътешествие ние разполагахме с около петдесет клетки, като във всяка от тях имаше поне по два съда, а в други по три или четири. Всяка съдинка се изтъркваше и измиваше старателно преди употреба. В тази тропическа горещина и най-малкото оставено в съда парченце храна бързо се разлага, заразява прясната храна и може да причини смъртта на животното.
Онзи, който никога не се е занимавал с лов на животни, може да си помисли, че сме си създавали много излишни грижи с това прекалено глезене на нашите животни. В отговор бих казал, че ако не ги глезите, няма да успеете да отведете живи със себе си ценните екземпляри. Във всяка колекция се срещат, разбира се, група по-флегматични животни, които се справят с всякакво приложено към тях отношение, но на всяко подобно животно се падат примерно по двадесет други, към които отношението трябва да е тъкмо обратното.
Едва след приключването на еднообразната работа можехме да се заемем с по-необикновените, а в отделни случаи и с по-трудните ни задължения, като хранене на новородените животни с биберон, лекуване на болните, настаняване на новопристигналите. Подобна работа възникваше по всяко време на денонощието и в повечето случаи ни създаваше неприятности, преди още да сме я привършили. Повечето от животните са твърде уравновесени и не създават затруднения, след като привикнат веднъж към живота в лагера, но от време на време попадахме на отделни екземпляри, които се различаваха коренно и ни причиняваха допълнителни грижи. В много случаи това бяха животни, които по общоприетите норми на колекционирането на диви животни се отглеждат най-лесно в клетки.
В някои райони на Южна Америка се среща жаба, която е може би най-причудливата сред земноводните. Нарича се рогата жаба и тъй като жабите се отглеждат много лесно, аз си помислих, че и с рогатата жаба ще бъде така. Искаше ми се много да се снабдя с няколко такива жаби още докато се намирахме в Чако. Знаех, че се срещат из тези места и че местното им наименование е escuerzo, но с това така да се каже, се изчерпваха всичките ми познания за тях. Една от най-необикновените особености при ловенето на животни е тази, че когато най-силно желаете да уловите дадено често срещано животно, то като че потъва вдън земя в момента, когато попитате за него. Така се случи и с рогатата жаба. Показвах рисунки на всички, едва не подлудих Джеки и Рафаел, като ги вдигах от сън в два часа след полунощ да оглеждаме заедно блатата с надеждата да уловим някой екземпляр, но всичко се оказа напразно. Ако знаех предварително колко неприятности ще ми донесат рогатите жаби, нямаше да хабя толкова сили да се сдобия с тях.
Веднъж по обяд намерих на нашата веранда смачкана консервена кутия, запушена с листа, Паула не успя да ми обясни нищо повече от това, че вътре имало някакво си бичо, нещо съвсем очевидно за мен, и че било донесено от възрастен индианец. Аз измъкнах внимателно запушалката с пръчка и надникнах в ръждясалата консервена кутия. За свое най-голямо изумление зърнах грамадна рогата жаба, разположена спокойно върху гърбовете на две други по-малки.
— Какво има там? — заинтересува се Джеки, застанала заедно с Паула на безопасно разстояние.
— Рогати жаби… три красавици — отвърнах възторжено аз.
Аз преобърнах консервената кутия и преплелите се жаби се разпиляха върху пода на верандата. Паула подскочи и изчезна някъде в къщата. Скоро се показа разтреперана от страх на един от прозорците.
— Внимавайте, сеньор — проплака тя, — es un bicho muy malo, senor, muy venenoso47.
— Глупости — отвърнах аз. — No es venenoso… no es yarara… es escuerzo, bicho muy lindo48.
— Пресвета дево! — възкликна Паула и вдигна очи към небето, когато чу, че наричам рогатите жаби „чудесни животни“.
— Отровни ли са? — попита Джеки.
— Разбира се, че не са… просто изглеждат такива, там е работата.
По това време жабите се разделиха, а най-голямата ни наблюдаваше приклекнала със сърдит поглед. На големина достигаше колкото чинийка за чай и главата й като че заемаше три четвърти от тялото. Имаше къси и набити крака, издут корем и две големи очи със златисти и сребристи нишки върху огромната си глава. Кожата над всяко око се повдигаше във формата на равнобедрен триъгълник и напомняше рогцата на малко козле. Невероятно широката уста като че разделяше тялото наполовина. Цялата жаба с направената й като че от гума уста, рогцата на главата и мрачно отпуснатите ъгли на устните, съчетаваше изражението на жесток злодей и арогантен, охранен монарх. Общото зловещо впечатление се подсилваше още повече от бледожълтата, като цвета на горчица, окраска на тялото, покрито с ръждивочервени и сивкаво зелени петна, като че някой бездарен художник без абсолютно никакви познания по география се бе опитал да нарисува върху него картата на света.