Докато Паула призоваваше всички светци на помощ и убеждаваше Джеки, че само след половин час ще стане вдовица, аз се приведох напред да огледам по-добре нашата находка. Жабата пое моментално и конвулсивно въздух, с което изду два пъти повече тялото си, и след това започна да го изпуска в поредица пронизителни и възмутени квакания. В същото време тя приближаваше с малки подскоци към мен и отваряше и затваряше заплашително огромната си уста. Това беше ефектно и страшно зрелище, тъй като вътрешната повърхност на устата й беше оцветена жълто-розово.
Когато чу бойния вик на жабата, Паула зачупи отчаяно ръце и започна да се поклаща насам-натам на прозореца. Помислих си, че това е най-удобният момент да й дам елементарен урок по естествена история, като същевременно издигна собствения си авторитет в нейните очи. Вдигнах жабата във въздуха и тя започна да рита ожесточено с крака и да диша като астматичка, после приближих прозореца със застаналата на него като огромна кукла Паула.
— Bueno, Paula, mira… no es venenoso… nada, nada49 казах аз на развален испански език.
Когато жабата разтвори огромната си уста, за да издаде своя наподобяващ звука на гайда крясък, пъхнах палеца си в нея. Жабата остана толкова учудена, че застина за миг с широко отворена уста, а аз се усмихнах бодро на Паула, намираща се вече на границата на припадъка.
— No es venenoso — повторих аз. — No es…
Точно в този миг жабата се отърси от изненадата и хлопна бързо уста. Изпитах чувството, че някой отряза палеца ми до първата става с изключително изтъпена брадвичка. Едва не изревах от болка. Паула ме наблюдаваше с изхвръкнали от учудване очи и за първи път не издаде ни стон, ни звук. Аз се ухилих насила, като се надявах да приеме това за жизнерадостна усмивка, а в това време жабата се забавляваше, като притискаше с всички сили челюстите си на промеждутъци от половин секунда. Имах чувството, че съм поставил палеца си върху железопътни релси, по които се движи безкрайно дълъг товарен влак, снабден с допълнителни колела.
— Santa Maria! — възкликна Паула. — Que extraordinario… no tiene venemo, senor50?
— No, nada de veneno51 — отвърнах хрипливо аз, без да свалям служебната усмивка от лицето си.
— Какво се е случило? — запита с любопитство Джеки.
— Махни, за Бога, това женище оттук. Проклетата жаба едва не отхапа палеца ми.
Джеки отвлече на бърза ръка вниманието на Паула с някакъв въпрос относно обяда и тя отплава към кухнята, като не преставаше от време на време да възкликва „extraordinario“52. Когато се скри от погледите ни, ние насочихме вниманието си към спасяване на останките от моя палец. Оказа се трудна задача. Независимо от необикновено силната захапка жабата имаше нежни челюсти и при всеки опит да разтворим устата й с пръчка челюстите започваха да се огъват застрашително. В момента, в който издърпвахме пръчката, жабата отново притискаше победоносно палеца ми. Най-сетне, изпълнен с отчаяние, поставих ръка с жабата върху циментовия под, като се надявах, че ще поиска да избяга, но тя просто приклекна като кошмарен булдог с предизвикателен поглед в очи.
— Сигурно не й харесва мястото — предположи услужливо Джеки.
— А какво според тебе трябва да направя? — запитах троснато аз. — Да отида с нея в блатото?
— Не, разбира се, но ако пъхнеш ръка в онзи хибискус, ще се опита да избяга и ще пусне палеца ти.
— Ако не избяга тук, не съм сигурен, че пълзенето из хибискуса ще помогне.
— Прави каквото знаеш. Надявам се, че няма да прекараш остатъка от живота си с жаба на пръста!
В края на краищата се убедих, че ако не искам да счупя челюстите на жабата с принудително отваряне, трябваше да изпробвам варианта с хибискуса, ето защо се пъхнах в сянката на храста и пъхнах ръка в най-големия гъсталак. Жабата отскочи незабавно назад като изплю с явно отвращение палеца ми. Отново я хванах и без особени усилия я върнах обратно в тенекиената кутия, без да обръщам внимание на нейните колебливи протести. От челюстите на жабата имах червен кръг върху палеца и след около час под нокътя се образува неприятна синина. Цели три дни не можех да си служа с пръста, а синината остана цял месец.