Около нас се разнасяше такъв шум, като че около къщата галопираше в кръг отряд казаци, следвани с диви крясъци по петите от червенокожи индианци. Разнесе се трясък, звън от разбити стъкла и в рамката на един прозорец се показа дръжка на метла.
— Какво, по дяволите, става в тази къща? — попитах отново аз.
— Сега ще ти разкажа всичко — отвърна Джеки. — Тъкмо се унасях в сън, влезе Паула и каза, че иска да почисти спалнята. Отговорих й, че не искам да ставам и че ще бъде по-добре, ако остави тази работа за следващата седмица. Това просто я скандализира; тя изскочи от стаята и повика със силен глас своите момичета. Появиха се десетина и преди да разбера какво става, те грабнаха леглото заедно с мен и го пренесоха тук. После всички се запретнаха заедно да почистват спалнята.
От къщата се разнесе нов трясък, последван от пронизителни крясъци и топуркане на боси крака.
— Така ли разтребват стаята? Изглежда, прилагат някакъв нов начин за почистване.
— Не, не, те вече я почистиха. Искаха дори да ме пренесат обратно, когато Паула издаде един от своите крясъци, който едва не ми проби мозъка и съобщи, че виждала в градината някакво бичо. Аз не виждах нищо, но девойчетата също като че го забелязаха. Преди да успея да ги попитам какво е това бичо, те се втурнаха към единия край на градината и под непосредственото ръководство на Паула започнаха да се пъхат из храсталаците. Животинчето си плю на петите, не зная защо се стрелна право през вратата и влезе в къщата… Всички го последваха вкупом и продължават в момента да го гонят от стая в стая. Господ знае какво са изпочупили вътре. От половин час не са престанали да беснеят. Виках им, виках им, гласът ми пресипна от викане, но не искат да отговарят. Чудно как от този шум животинчето все още не е умряло от разрив на сърцето.
— Във всеки случай едно е ясно. Това бичо е безопасно, в противен случай едва ли биха се втурнали да го преследват. Отивам да видя какво става.
Аз надникнах внимателно през входната врата. Във всекидневната цареше същински хаос от преобърнати столове и изпочупени чинии. Приглушената врява и грохот показваха, че ловът е приключил във втората спалня. Открехнах вратата и плисналият отвътре шум едва не ме оглуши. Разтворих по-широко вратата, пъхнах глава и се огледах. В този миг, неизвестно откъде, отгоре падна една дръжка за метла и едва не се стовари върху главата ми. Отскочих назад и притворих вратата.
— Хей, Паула, que pasa53? — извиках аз през отвора. В миг се възцари тишина, после вратата широко се разтвори и на прага застана Паула, потрепвайки като наполовина издут баражен балон.
— Senor — заяви тържествено тя и посочи леглото с тлъстия си показалец, — un bicho, senor, un pajara muy lindo54!
Влязох в стаята и затворих вратата след себе си. Заобиколени от изпочупени вещи, момичетата на Паула ме погледнаха с блеснали от задоволство погледи. Те бяха с разчорлени коси и дишаха тежко, а една от тях бе разкъсала по време на лова роклята си отпред и сега малка част от прелестите й ставаха достъпни за погледа. Това не я смущаваше ни най-малко и аз забелязах, че диша най-тежко от всички останали. От благоуханията на единадесет различни парфюма се завъртя и моята глава, но аз пристъпих към леглото, коленичих и надникнах под него. Докато разглеждах бичо, Паула и девойчетата се струпаха около мене, притискаха се, хихикаха и излъчваха задушливи аромати. Под кревата, покрит с перушина и прахоляк, стоеше задъхан, раздразнен, но все още крайно войнствено настроен, един дърдавец. Следващите пет минути се изпълниха с големи вълнения. Паула и девойчетата отидоха да подгонят птицата от другата страна на леглото, а аз се пъхнах с пешкир в ръката под него и се опитах да я сграбча. Първият опит се оказа несполучлив, защото тъкмо щях да хвърля пешкира върху птицата и открих, че Паула, без да иска, го е застъпила от другия край. И вторият ми опит се оказа несполучлив, тъй като една от обхванатите от силно вълнение девойки ме настъпи здравата по ръката. На третия път обаче ми провървя и аз изпълзях изпод кревата с дърдавеца, който, макар и увит в пешкира, кряскаше с цяло гърло. Аз отидох да го покажа на Джеки, а Паула строи моментално момичетата да оправят хаоса, причинен от преследването на дърдавеца.
— Нима заради това жалко същество се вдигна цялата тази врява? — възкликна Джеки и погледна недоволно изпоцапаната с прахоляк глава на дърдавеца, щръкнала от омотания около тялото му пешкир.
— Точно така. Десет души го гонеха и пак не успяха да го хванат. Страшно забавно, нали?