В чувала и на коленете ми мравоядчето се държа с голямо достойнство и самоувереност, но щом го поставихме на пода, започна да кръжи смутено и да издава диви крясъци, докато откри крака на Джеки. То се хвана за него с някакъв нечленоразделен магарешки рев и се опита да се покатери нагоре. Тъй като Джеки носеше тънки панталони, малките нокти на животното оставиха забележими следи върху него и ние с голям труд успяхме да го свалим от крака й. Докато се суетяхме, животното се лепна като пиявица за ръката ми и не успял още да се окопитя, се стрелна нагоре и се настани досущ като лисича яка на раменете ми, прехвърли дългата си зурличка от едната страна на главата ми, а опашката от другата и впи нокти във врата ми, за да не падне. Всеки опит да го свалим от това място се посрещаше с възмутено свистене, при което зверчето се впиваше още по-здраво с нокти за мен и ми причиняваше такава болка, че се видях принуден да го оставя. Докато сърбах топлата супа, мравоядчето дремеше на пресекулки и аз се стараех да не правя резки движения, тъй като можеше внезапно да се събуди изплашено, да впие още по-дълбоко железните си нокти във врата ми и да ме остави без глава. Нещата се усложняваха и от това, че Паула отказваше да влезе в стаята. Нямах дори възможност да й се скарам, всяко невнимателно движение на главата поставяше в голяма опасност вратните ми вени. Поободрени от храната, ние предприехме нов опит да свалим мравоядчето от раменете ми, но след като раздра ризата ми на пет места, а врата ми на три, се отказахме от по-нататъшни действия. Трудността се състоеше в това, че когато Джеки успееше да освободи ноктите на едната лапа и се заемеше с другата, мравоядчето моментално си възвръщаше изгубената позиция.
В края на краищата ми хрумна една идея.
— Напълни, мила, един чувал с трева и когато освободиш лапата, остави мравоядчето да се залови за чувала.
Простата хитрина даде блестящи резултати и ние поставихме на пода напълнения с трева чувал, за който с блажено изражение на муцунката се държеше здраво мравоядчето.
— Как да я кръстим? — попита Джеки, докато се занимаваше с бойните ми рани.
— Харесва ли ти името Сара? — предложих аз. — Прилича ми някак си на Сара… Сетих се. Да я наречем Сара Хъгърсек64.
Така Сара Хъгърсек навлезе в нашия живот. Не съм срещал по-очарователно и по-мило същество. До срещата ми със Сара аз имах вече известна опитност с гигантски мравояди, тъй като по време на една експедиция за диви животни в Британска Гвиана залових няколко възрастни екземпляра, но никога не съм се отнасял с тях като към животни, притежаващи особен интелект или ярка индивидуалност. Сара ме принуди да променя мнението си.
Преди всичко тя се оказа изключително гласовита и ако нещо не й харесваше, без ни най-малко колебание започваше да крещи с цяло гърло, докато възрастните мравояди рядко издават по-силни звуци от съскане. Ако закъснеехме с храната или й откажехме ласката, която желаеше да получи, Сара постигаше своето само с едно усилие на белите си дробове. Макар и да се съблазних да я купя, изпитвах известни безпокойства, тъй като дори възрастните мравояди, които в диво състояние се хранят със строго определена храна, свикват много трудно с храната — заместител, която получават след залавянето си. Да се заемете с отглеждането на едноседмично мравоядче, меко казано, беше твърде съмнително начинание. От самото начало се натъкнахме на трудности, свързани с шишето, от което се хранеше, тъй като бибероните, с които разполагахме, се оказаха твърде големи за малката уста на Сара. Паула положи страшни усилия и от една селска къща едва успя да намери стар и смачкан биберон. На големина беше колкото нашите, но от дългата употреба бе омекнал и Сара напълно го одобри. Тя дотолкова се привърза към този биберон, че когато по-късно имахме вече възможност да й предложим други, тя отказа и продължаваше упорито да използва стария. Тя сучеше толкова енергично от него, че от яркочервен той се превърна в розов, а по-късно в бял. Биберонът омекна дотолкова, че не можеше повече да се държи върху бутилката, а отворът му така се разшири, че млякото се стичаше в ненаситното гърло на Сара не на тънки струйки, а като същински ручей.