Изпаднал в отчаяние, аз възприех тактиката на Паула да гледа на всичко откъм най-мрачната му страна и заявих, че ако се случи най-лошото, тогава можем да се доберем до Бразилия по реката, а оттам по суша и до самия морски бряг. Джеки и Паула моментално отхвърлиха идеята. Джеки каза, че едва ли можем да предприемем пътешествие от хиляда мили през Бразилия без паспорти и без пари, а Паула добави, че по време на последната революция бразилците поставили въоръжени постове по двата бряга на реката и не допускали на своя територия онези бунтовници, които се опитвали да се скрият от правосъдието. Напълно било възможно, добави мрачно тя, при опита ни да преминем по реката, бразилците да ни вземат погрешно за вождовете на революцията, които се мъчат да спасят кожата си чрез бягство. Отвърнах ехидно, че вождът на революцията едва ли ще предприеме опит за бягство от правосъдието, придружен от своята съпруга, новороден мравояд, няколко дузини птици, змии и бозайници, в това число различни съоръжения, като магнетофони и кинокамери, но Паула настояваше, че бразилците не били simpaticos65 и граничарите положително нямало да обърнат никакво внимание на тази особеност.
След тази оживена размяна на мнения за миг се възцари унила тишина. Една блестяща идея внезапно осени Джеки. Ние се бяхме запознали с един мълчалив и дългурест американец, който приличаше поразително на Гари Купър и притежаваше ранчо на около четиридесет мили нагоре по реката. Един ден той ни посети за малко и ни каза, че ако се нуждаем от някаква помощ, можем без каквото и да е неудобство да му се обадим по радиото. Той живееше от дълги години в Парагвай и Джеки предложи да се свържем с него, да му обясним нашето затруднение и да му поискаме съвет. Аз се отправих наново към радиостанцията и успях да убедя радиста да установи връзка с ранчото на американеца.
След малко по високоговорителя се разнесе неговият мек и провлачен говор, леко изопачен от шумовете и пращенето в атмосферата. Набързо му обясних защо го безпокоя и го помолих да ме посъветва. Съветът му се оказа прост и ясен: да напуснем страната при първия удобен случай.
— По какъв начин? — попитах аз. — Няма никакви речни параходи, с които да превозим животните.
— Синко, ще се наложи да изоставите животните.
— Добре, да допуснем, че постъпим по този начин — казах аз и почувствах, че нещо ме присви стомахът, — но ние как ще се измъкнем?
— Аз имам самолет… малък, четириместен самолет… Скоро ще има удобен момент, ще ви го изпратя и вие ще можете да отлетите. По време на тези революции обикновено се провеждат преговори. Струва ми се, че всеки момент ще пристъпят към такива. Така че бъдете готови. Ще се постарая да ви предупредя по-рано, но може и да не ми се отдаде тази възможност.
— Благодаря… много ви благодаря — едва успях да промълвя аз, а в главата ми в същото това време всичко се завъртя.
— Значи решено. Щастливо завръщане — отвърна гласът.
Високоговорителят изтрещя силно на няколко пъти и замлъкна.
Благодарих разсеяно на радиста и се върнах вкъщи в такова унило настроение, в което не бях изпадал никога в живота си. Да работиш толкова усилено в продължение на месеци, да събереш такава чудесна сбирка и изведнъж да ти кажат да пуснеш животните на свобода, защото на някой си побъркан парагваец му се приискало да стане със сила президент не е въпрос, който можеше да ме зарадва. Джеки сподели моите чувства, когато й съобщих новината, и в разстояние на половин час ние разпердушинихме напълно ръководителите на бунтовниците. Това бе просто губене на време, от което нашето положение ни най-малко не се облекчаваше, но поне ни поолекна на душите.