ГЛАВА ДЕВЕТА
Чести дъждове предвещаваха лятото. Но когато през май спря да вали, дните бързо станаха по-горещи. Памукът беше засаден, пролетната полска работа привършена. И в дъскорезницата работата кипеше. Купищата трупи ставаха все по-високи. Първите партиди дъски бяха готови за превозване. Уебстър се оказа кадърен и умен човек, който умееше да си организира работата. Трионите не замлъкваха, площадката за готова стока не оставаше празна. Поръчки дори от доста далеч осигуряваха работа за месеци напред. Всичко подсказваше, че още първото лято печалбата ще бъде много добра. Брандон беше доволен от развитието на нещата.
Дългите горещи дни означаваха и начало на сезона на гостуванията. Обичайният за плантаторите летен кръговрат от взаимни покани настъпи и за Хартхевън. Хедър беше ужасно заета с приготовленията. Поканите бяха разпратени, шампанското докарано, менюто за студения бюфет и топлите ястия утвърдено. Хедър обсъди с Хети скиците за нови ливреи за слугите. Градинарите получиха указания за украсата в градината и в парка.
Дните на Хедър бяха запълнени с приготовления за празненството и с грижите за Бо, но Брандон намираше сега повече време за жена си и детето, защото работата в дъскорезницата вървеше вече без проблеми и в негово отсъствие. Вече можеше да полага усилия и да осъществи мечтата, която го преследваше ден и нощ: да заеме мястото си до Хедър в голямото легло. Няколко дена преди празненството той купи една малка кестенява кобилка, темпераментно, но нежно животно, което положително щеше да й хареса. Усмихваше се, докато й слагаше дамското седло и галеше кожата, върху която щеше да седи жена му. Представяше си как ще я учи внимателно да се оправя с кобилката, надяваше се подаръкът да му донесе още преди края на деня целувка на благодарност.
Все още потънал в мечти, той отведе Леополд и кобилката до стълбището пред къщата и ги върза там. Хедър седеше в салона с плетка в ръце. Беше така задълбочена в работата си, че не го чу да влиза. Той се облегна на рамката на вратата и стоя известно време така, загледан в нея. До креслото й беше сложена люлката, в която спеше синът им. Брандон се усмихна, когато тя сви вежди над някаква трудна бримка.
— Не прави такива гримаси — закачи я той, — ако не искаш да се сбръчкаш като старата Скот.
Хедър подскочи, стресната.
— О, Брандон, така ме уплаши!
— Наистина ли? — засмя се той тихо. — Честна дума, не исках.
Хедър му се усмихна слънчево и остави плетката, а той се приближи към нея. Беше по-хубав от всички мъже, които познаваше. На загорялото лице зелените му очи изглеждаха още по-ярки, прилепналият костюм за езда подчертаваше мъжествеността му. Сърцето й заби по-силно, когато той застана до нея.
Той я хвана за ръка и внимателно я изправи. Докато я водеше към входното антре, поемаше с удоволствие нежния аромат на парфюма й. Поръча на Мери да наглежда детето. Хедър го погледна учудено.
— Къде отиваме? — попита тя.
Брандон пак се засмя, обгърна кръста й с ръка и продължи да я води.
— В градината — отвърна лаконично.
Хедър излезе на терасата и видя двата коня, дамското седло върху по-малкия. Погледна въпросително мъжа си.
— Не ти ли харесва кобилката? — попита той. — Не те попитах дали обичаш коне и дали знаеш да яздиш. Но за мен няма нищо по-лесно от това да те науча, когато здравето ти позволи.
Тя се втурна по стълбите към коня.
— Здравето ми е отлично — извика през рамо. Брандон просия от радост и изтича след нея.
Хедър галеше кобилката по ноздрите, по меката като кадифе кожа.
Не можеше да скрие радостта си от изненадата.
— О, Брандон, фантастична е! Как се казва?
— Феър лейди — отвърна той.
— Чудесно име! — възкликна тя, обърна се и му се усмихна. — Ще ме качиш ли на седлото?
Той вдигна вежди и погледна неодобрително леката й, силно деколтирана рокля.
— Не смяташ ли, че трябва първо да се преоблечеш, мила? Тази рокля не е много подходяща за…
— Не! — прекъсна го тя и сви кокетно устни, — много ще се забавя, пък аз искам веднага да я яхна. — Пръстите й си играеха с копчетата на жилетката му. — Моля те, моля те, Брандон.
Той се видя принуден да отстъпи. Преплете пръстите на ръцете си, за да може тя да сложи мъничкото си краче и я повдигна. Тя се настани на седлото, преметна коляно през дъгата му, а после се наведе силно встрани, за да потърси върху стремето здрава опора за крака си. Докато се навеждаше, деколтето й откри прекрасните й, кадифени гърди. Брандон стоеше като вцепенен с юздата в ръка. Гърлото му пресъхна и той усети неудържимо желание да я вземе в обятията си. За миг погледите им се срещнаха, после Брандон отпусна вече вдигнатата си ръка. Хедър се изправи в седлото. Той стоя секунда нерешително, после й подаде с въздишка юздата…