Той си спомни съблазнителния й смях, красотата на гърдите й, от която му секваше дъхът, горещата й целувка и онзи миг, преди да се разрази бурята, в който тялото й беше толкова близо до неговото.
Онова, което съзрях тогава в очите й беше любов и доверие — мислеше си той. Няма да са необходими големи усилия, тази нощ тя ще бъде моя.
Тази представа не му даваше мира. Любовната ни игра ще постави на голямо изпитание това старо легло. Да, тази нощ отново ще я обладая и монашеският ми живот ще свърши. Между бедрата й ще се родя за нов живот, изпълнен с наслада и радост.
Той се облече и се усети, че си тананика същата песничка, която беше чул Хедър да си пее. Излезе в прекрасно настроение от стаята и работи в кабинета си до вечерта.
Хедър се събуди след ободряващ следобеден сън и остана още известно време да лежи неподвижно, заслушана в шумовете на къщата. Когато мислеше за случилото се в ранния следобед, усещаше отново ръцете на Брандон, горещите му устни и силата, с която я беше притиснал плътно до себе си. Пулсът й се учести и тя вече знаеше, че скоро вече няма да спи сама в това легло.
Протегна се с наслада и за малко не извика високо от болка. Всичките й мускули бяха сякаш вдървени и неподвижни. Не беше съобразила, че напрежението от необичайната езда може да има такива последици. Почти не можеше да помръдне, при всяко движение тялото я болеше. Плъзна се предпазливо до ръба на леглото, стана бавничко и с мъка като стара жена. Дупето я болеше най-силно. Най-сетне Мери дойде на помощ на господарката си и натри сякаш премазаното й тяло с успокоителен мехлем. Помогна й да се облече. Хедър избра за вечерта бяла копринена рокля и сложи, както често го правеше напоследък, перлената огърлица. Въпреки болките изглеждаше очарователно.
Слезе много предпазливо долу, стъпало след стъпало и влезе в салона. Джеф млъкна посред изречението, като видя болката, изписана на лицето й. Брандон се обърна с весела усмивка да я поздрави. Но усмивката му угасна на устните, когато я видя как едва стои на крака и чу смутения й отговор.
— Боя се, че се пресилих днес следобед, Брандон… — прошепна тя, сякаш се извиняваше. Макар да беше преизпълнен със съчувствие, Брандон веднага схвана значението на думите й. Разочарованието му беше безмерно. Наблюдаваше загрижен бавните й, измъчени движения, видя как се мръщи от време на време от силната болка. Тя се отпусна предпазливо на един стол, но все не можеше да намери по-удобно положение, докато Хети не й донесе възглавница. След вечеря едва стана. Брандон й подаде ръка, помогна й да се надигне. В този миг погледът му падна върху проблясващите перли на деколтето й и това само засили потиснатото му настроение.
Не беше още никак късно, когато тя се извини на двамата мъже със сълзи в очите.
— Ще трябва да ми простите — каза тя тихо, — безкрайно съжалявам, че ми е толкова зле днес. Ще ви моля да ми позволите да ида да си легна.
Джеф се поклони леко.
— Твоята хубост винаги радва очите ми, мадам и мога само да съжалявам, че си отиваш, но те разбирам добре. До утре, мила снахо.
Тя кимна и помоли Брандон да й помогне. Той я прегърна с любов и я заведе до стълбата, където тя изкачи с такава мъка първите стъпала, че Брандон се наведе, вдигна я на ръце и я изнесе до горе. С въздишка на облекчение тя облегна глава на рамото му. Долу Хети побърза да възпре Мери, вече готова да последва господарката си.
— Остави ги сами, детенце — заповяда й тя мъдро. — Тази вечер господарката няма нужда от помощта ти.
Брандон блъсна вратата към спалнята и внесе жена си. Сложи я внимателно на леглото и коленичи да й събуе чорапите. Копринената жартиера лудо го възбуди. Отново му се зави свят, когато докосна топлата й плът, за да смъкне ластиците. Тя стана бавно от ръба на леглото и се обърна с гръб към него.
— Разкопчай ми, моля те, роклята — каза тихо. — Мери изглежда няма да дойде.
Той изпълни молбата й, а когато роклята се свлече на пода, наведе се да я вдигне. Тя се опитваше да разтърка измъченото си тяло.
— Боя се, че задните ми части са силно пострадали. Трябваше да съм по-разумна и да не препусна веднага толкова неудържимо. Наистина съжалявам.