Хедър, която наблюдаваше с удоволствие сцената, за малко не избухна във висок смях. Когато мъжът й се върна при нея, тя се опита благодарно да му се усмихне, но усмивката веднага изчезна от лицето й. Той посегна грубо към нея и я притисна към същото дърво.
— Този жалък никаквец не може даже да си събуе бързо гащите, но за мен подобен проблем не съществува, мадам.
Той притисна устни към нейните. Хедър не се противеше. Тъкмо беше помислила с радост, че е спасена от изнасилване и вече я очакваше същата участ. Не намери в себе си сили и воля да се противи на Брандон, да му откаже нещо, което му принадлежеше по право и ако допреди малко се беше противопоставяла с все сили на близостта на Мат, сега изпитваше страстно желание да се покори на желанието на съпруга си. Ръцете му посегнаха към гърдите й, под роклята. Хедър въздъхна и се разтрепери, сякаш понесена от вихър. Не беше подозирала, не беше предполагала колко силно може да пламне и в нея огънят на страстта. В нея се надигаше непознато чувство, жажда, която трябваше да бъде утолена, но тя не знаеше как. Ръката на Брандон се плъзна надолу, намери пътя между бедрата й, под роклята, а коляното му разтваряше краката й. Сега лицето му се беше надвесило над нейното и гласът му прозвуча дрезгаво:
— Ти принадлежиш на мен, Хедър! Никой друг освен мен няма да те притежава. Само аз ще се наслаждавам на тялото ти. И само като щракна с пръсти, ще дотичваш.
Той я пусна изведнъж от прегръдката си и тя видя, смаяна, как той внезапно си тръгна и остави зажаднялото й за любов тяло да тръпне от страст. Раздиращо разочарование за малко не я накара да извика името му, но в същия миг до нея долетя гласът на Джеф, който я търсеше. Тя се помъчи да приведе, доколкото беше възможно, дрехите си в ред и да си прикрие гърдите.
Джеф си проправи път през храсталака с полупразни чаши в ръце, защото в бързината си беше разлял половината. Озърна се на всички страни.
— Какво е ставало тук? Видях Мат да тича като луд, а после Брандон за малко не ме събори. — Едва сега забеляза раздърпаните й дрехи. — Хедър, какво се е случило с теб? О, господи! Ако Мат… ако Брандон… ако един от двамата те е обидил…
Тя поклати глава, пое чашата с трепереща ръка и изпи шампанското на един дъх.
— Ти беше прав, Джеф, — порасналите момичета наистина са изложени в тъмното на много опасности.
— Мат се е опитал да ти досажда, нали? Ще му строша врата на тоя нехранимайко!
— Да, опита се, но Брандон му даде добър урок.
— С удоволствие бих присъствал. Никога не съм виждал Бран разярен като тази вечер, докато те гледаше как танцуваш. Да не би да те е изкарал тебе виновна за всичко, кажи?
Хедър се засмя, но смехът й звучеше малко истерично, а после тя сви рамене.
— Представа нямам какво си е въобразил.
Той я погледна много сериозно.
— Хедър, с теб става нещо. Кажи ми, какво ти тежи?
— О, Джеф, наистина нищо не разбирам. Толкова съм объркана. Мисля, че най-добре ще е за известно време да се оттегля.
Той я хвана за ръката.
— Ела, ще те придружа до в къщи.
— Само че, моля те, не през салона. Боя се, че много ще се хвърли в очи.
— Добре, както искаш. Ще минем през задната врата.
Тя го остави да я придружи до врата и там се сбогува с него с надеждата, че никой няма да я зърне в такъв вид, тя изтича покрай отворената врата на кабинета. От там долитаха мъжки гласове и откъслеци от изречения. Позна гласа на съпруга си чу дълбокия му смях — за пръв път тази вечер. Сърцето й туптеше силно, докато се устремяваше към стълбата.
Брандон видя от мястото си как Хедър прекосява тичешком антрето. Той се извини на гостите и излезе да я види накъде отива. Всмукна дим от пурата и очите му се присвиха, докато я проследяваше през дима.
Горе Хедър спря нерешително. Усещаше, че я наблюдават. Погледна през рамо и видя долу в антрето Брандон, с неразгадаем израз на лицето. Тя се изчерви при мисълта за онова, което се бе случило преди малко между тях и вече се канеше да продължи пътя си, когато Мери излезе с Бо на ръце от детската стая. Хедър прегърна сина си и го притисна към гърдите. Хвърли още един поглед към Брандон и изтича с детето в стаята си.
Половин час по-късно Мери слезе по стълбата, след като беше сложила отново Бо в леглото му. Брандон, който я бе изчакал, даде на слугинята знак, че за днес е вече свободна. Тя го погледна изненадано, но кимна послушно и изчезна.