— Моля за извинение, господине — поклони се с иронична усмивка Джеф. — Не допусках, че си в толкова лошо настроение. Но трябва да ти напомня, мили братко, че имаме гости в къщата, а те са учудени, че домакините никакви не се виждат. Да им кажа ли, че си болен? — Брандон измърмори нещо неясно. — О’кей, сърчице мое, ще им кажа, че си се успал, но веднага ще се появиш.
При тези думи той се засмя, а преди да стигне до вратата, добави:
— Да не забравя да поздравя Джордж. Той ще се зарадва да чуе, че в качеството си на сват е свършил не лоша работа.
Той смигна на Хедър и затвори вратата зад себе си.
Брандон измърмори нещо за невъзможността в тази къща нещо да остане в тайна, прехвърли дългите си крака през ръба на леглото и седна. Хедър го прегърна с радостен смях откъм гърба.
— Чудесен ден, нали Брандон?
Той се засмя със затворени очи и потърка гръб о голите й гърди. После бързо стана, вдигна я от леглото и я плесна по дупето.
— Ако не побързаш да се погрижиш за нашия син, мадам, горкото дете ще има да чака закуската си.
Тя се вдигна на пръсти и го целуна.
— Не си отивай, толкова искам днес целия ден да бъдеш до мен.
Той я притисна силно към себе си, целуна я и каза:
— Трудно ще ти е да се отървеш днес от мен. Не бой се.
Денят вече преваляше, когато и последните гости се наканиха да се качат в каретите си. Предложиха им преди тръгване лека закуска. Мъжете отпиваха за последен път от уискито на Джеф, жените по глътка студена вода или изстудено вино, за да издържат по-лесно дългия път.
Когато семейство Бърмингам остана най-сетне отново единствен стопанин на къщата, четиримата се събраха в гостната да прекарат една спокойна вечер. Хедър беше седнала на килима с Бо, който гребеше усилено с ръце и крака и оглеждаше с широко отворени очи околния свят. Джеф и Брандон спокойно разговаряха, наблюдаваха майката и детето и отпиваха от време на време от чашите си.
Тропот на копита и шумът на колела нарушиха изведнъж вечерната тишина. Беше ландото на Луиза, което спря рязко пред стълбището. Луиза скочи от него с бързина, която никак не подхождаше на празничния израз на лицето й. Тя изхвърча покрай Джоузеф по стълбата и нахлу без предупреждение в гостната. Преди да каже дума, грабна чашата от ръката на Брандон, пресуши я на един дъх и едва после сбърчи нос, разбрала, че е било уиски. Когато му върна чашата, той я сложи на масата, — за да подчертае колко е недоволен от неприличното й нахлуване, но тя изобщо не го забеляза. Брандон хвърли многозначителен поглед към Джеф.
— Е, Брандон — подхвана тя с нескрито удоволствие. — Ти отново си център на приказките в Чарлстън.
Той вдигна въпросително вежди, а тя обясни, все още задъхана:
— Сибила е била намерена тази заран убита. — Тя погледна към Хедър. — А вчера са те видели с нея на Митинг стрийт. По-точно казано, ти си бил очевидно последният човек, с когото са я видели.
На Хедър й се стори, че ледена буца притиска сърцето й. Хвана ръката на Брандон, а той стисна успокоително пръстите й. Възцари се мъртва тишина. Забелязала как Хедър и Брандон си стиснаха ръце, Луиза ги изгледа пренебрежително.
— Намерили са я в гората извън града с пречупен врат. Изглеждала ужасно. Горкото момиче, никой не се е сетил снощи, че я няма, нали? Дрехите й били разкъсани и лекарят казал, че е била изнасилена.
Тя изгледа многозначително Хедър, после се усмихна на Брандон.
— Ти никога не би причинил нещо подобно на жена, скъпи, сигурна съм. Само че шерифът не е напълно убеден в това. Той всеки момент ще пристигне тук. Изглежда госпожа Скот знае кой може да е бил убиецът.
Джеф се разсмя сред всеобщото мълчание.
— Злият език на Миранда Скот винаги е бил по-бърз от мозъка й.
— Е да, но има и други странни неща, които излизат сега на бял свят — засмя се злокобно Луиза — предполагам, че шерифът ще те пита тъкмо за тях. Не се съмнявам, естествено — погледна тя към Хедър, — че Брандон може всичко да обясни. — Само един въпрос — обърна се тя към Брандон, — къде изчезна снощи така ненадейно, скъпи?
Хедър се притича гневно на помощ на съпруга си:
— Той беше през цялата нощ с мен, Луиза, както и целия ден днес — мога да се закълна.
— Охо! — Луиза отвори широко очи и погледна към Хедър.
— Изглежда в скоро време ще можете да демонстрирате като доказателство и второ копеленце, така ли? Да й направиш бебе е най-добрият начин да бъдеш сигурен в нея, нали, скъпи?
Хедър се сви от обидата, а Джеф и Брандон скочиха едновременно на крака. Брандон пристъпи към Луиза, сякаш готов да я удари. Но успя да се овладее.
— Трябва да слагаш юзда на гнева си, скъпи — разсмя се тя високо. — Какво би казал шерифът! Но аз и без туй трябва да си вървя — заяви тя и тръгна с развени поли към вратата. Не вярвам на шерифа да му хареса, че съм те предупредила. Adieu, мили.