— И другите мъже ли са толкова нежни? — попита го тя една нощ, докато той я притискаше към възглавниците. — И другите жени ли са благословени с толкова любвеобилни съпрузи?
Той се засмя и отметна косата от лицето й.
— Благословени ли са и други мъже с такива изкусителни малки вещици за съпруги? — попита той на свой ред със смях. — Има ли и други жени, така готови да изпълняват желанията на съпрузите си?
Август дойде с безмилостно палещо слънце и трепкаща мараня. Повечето семейства потърсиха прохлада в града, на морския бряг. Семейство Бърмингам гостува доста време на госпожа Кларк в къщата й на крайбрежието и възрастната дама с особено удоволствие уведомяваше познатите си, че Брандон и младата му съпруга с радост споделят едно легло и че тя не е виждала по-влюбена двойка.
Не след дълго Брандон трябваше да отиде в дъскорезницата да провери баланса за месеца и семейство Уебстър покани Хедър да дойде с мъжа си и малкия си син, та Бърмингамовци да им окажат честта да са техни гости за обяд.
Когато видя отново Лиа, Хедър беше смаяна от положителната промяна, настъпила в тази жена. Сега Лиа Уебстър можеше да бъде наречена хубава. Вече не беше толкова слаба, кожата й имаше лек загар, косата й беше станала пепеляворуса от слънцето. Светлите сини очи не гледаха от хлътнали орбити, беше се подмладила с години.
— Тя изглежда фантастично, Брандон — каза Хедър, докато Джеф й помагаше да слезе от каретата — като че ли не е същата жена.
Той кимна, а през това време Джеремая вече бързаше по стълбището да ги посрещне. Лиа го следваше с най-малкото дете на ръце, друго се беше вкопчило в полата й.
Жената поздрави приятелски Брандон. Беше свикнала с присъствието му и той вече не я притесняваше. Тя поздрави усмихнато Хедър, която не можа да скрие учудването си.
— О, Лиа, животът тук наистина много ви е понесъл! — каза тя радостно. — Станала сте направо хубава.
Лиа Уебстър силно се изчерви, а Джеремая прегърна жена си през раменете и я притисна нежно към себе си.
— Аз наистина никога не съм се чувствала по-добре — каза Лиа, — затова този път понасям много леко бременността си.
Хедър и Брандон се спогледаха един миг, изненадани, а после побързаха да й честитят.
— Доста време ще мине, докато жена ми настигне Лиа — засмя се Брандон, — но имам известни основания да смятам, че ще се справи. Достатъчно беше само да я погледна и тя вече беше забременяла със сина.
От височината на сигурните бащини ръце Бо наблюдаваше внимателното чуждите хора и нямаше представа, че е станал предмет на разговора. Хедър погледна засрамено мъжа си. Той се разсмя, а тя се поизчерви.
— Не може да има миг съмнение чий син е, господин Бърмингам — усмихна се Лиа, — толкова ви прилича с тези огромни зелени очи.
Брандон се усмихна гордо, погъделичка сина си и го накара звънко да се разсмее. Едно до друго двете лица не оставяха съмнение, че са баща и син. Зелени като смарагди, очите на детето бяха копие на бащините.
Хедър не можа да не си каже, че ако не беше срещнала повече Брандон след бягството си от кораба, това дете щеше ежедневно да й напомня за него.
— Ще иска ли да дойде при мен? — попита Лиа и простря ръце към детето. Но Бо решително отказа. Издаде недоволни кратки възгласи, обърна се и сложи главичка на рамото на баща си.
— Не го приемайте трагично, Лиа — извини се Хедър, — когато е при баща си, не обръща внимание на никого. Много го обича. — Тя наклони глава и погледна изпитателно мъжа си. — Предполагам, че е особено привлечен от брадата на татко си.
Всички се засмяха на забележката й. Междувременно дотичаха всички деца на Уебстърови и поискаха да видят малкия Бърмингам. Най-големият успя най-сетне да го примами да се пусне от баща си, взе го на ръце и се заразхожда гордо с малкия по широката поляна. Джеремая се извини, защото трябваше да свърши някаква работа и Брандон тръгна с него. Жените останаха на сенчестата веранда да си побъбрят. Лиа ставаше от време на време да нагледа яденето.
— Тази бременност ми е най-леката от всички — каза тя замислено, — преди толкова се притеснявах, когато чаках поредното дете, нали никога не знаехме дали можем да си го позволим. Случваше се да имаме късмет, но най-често не ни вървеше и живеехме в непрекъсната несигурност. Сега имам чувството, че са ме пуснали в райската градина и не пропускаме да споменем името на мъжа ви в молитвите си. Той ни извади от нищото и ни даде всичко.
Хедър отпусна ръка с чашата чай, очите й се навлажниха.
— Странно, Лиа, но аз имам същото чувство. Той ме освободи от един кошмар и ми подари толкова радост. Животът ми беше пуст, преди той да се появи.