Лиа я погледна мълчаливо.
— Много го обичате, нали? — попита после тихо.
— Да — въздъхна Хедър, — толкова го обичам, че понякога ме е страх. Животът ни е толкова щастлив, че просто няма какво повече да си пожелаем. Затова се боя нещо да не смути щастието ни, боя се да не загубя него или любовта му. Тогава бих предпочела да умра.
Лиа се усмихна.
— Когато видях мъжа ви за пръв път, госпожо Бърмингам, той седеше сам в една гостилница в Ню Йорк. Вътре имаше предостатъчно жени, които му хвърляха пламенни погледи. Той изобщо не им обръщаше внимание. Беше се втренчил замислено в чаша вино и изглеждаше много тъжен. По-късно ми спомена само с няколко думи, че го чакате тук, в къщи, че е наближило да родите първото си дете и при тези думи изразът на лицето му веднага се промени. Още тогава си казах, че той сигурно много ви обича. После го опознах по-добре и първото ми впечатление се потвърди. Не познавам мъж, който така да боготвори съпругата си.
Хедър избърса сълза от бузата си и се усмихна смутено.
— Изглежда днес съм в сълзливо настроение. Не бих искала да си помислите, че ми е навик, Лиа.
Лиа се усмихна с разбиране.
— Тъкмо напротив, госпожо Бърмингам. Мисля, че е чудесно, когато една жена пролива по някоя сълза от любов към съпруга си. Това говори само за нейната чувствителност.
Малко по-късно Лиа приготви лимонада за гостите, за децата и за работниците в дъскорезницата. Помоли Хедър да й помогне да занесат да мъжете разхладителната напитка.
Когато занесоха таблите, Хедър можа да хвърли за пръв път поглед на вече работещата дъскорезница. Около нея бяха струпани камари огромни трупи и силната миризма на прясно отсечени дървета изпълваше въздуха. В близкото изкуствено езерце също плуваха трупи. В единия му край се въртеше огромното водно колело. Трионът звънтеше и съскаше, надвивайки хаоса от звуци, а биволските впрягове докарваха все нови и товари стволове.
Хедър намери господин Уебстър на поляната, вглъбен в делови разговор с надзирателя. Той й се усмихна приветливо и поиска да вземе таблата от ръцете й, но тя отказа и поднесе лично чашите на работниците наоколо, докато Уебстър я представяше на всички като госпожа Бърмингам. Те кимаха и я поздравяваха с уважение, явно поразени от красотата й.
После Хедър влезе в малката сграда, където мъжът й проверяваше сметките в кантората на дъскорезницата. Застана за миг на прага. Помещението беше мебелирано съвсем скромно. Голите дървени стени не бяха виждали нито тапети, нито боя. Брандон седеше до бюрото с гръб към нея. Денят беше ужасно горещ и той си беше свалил ризата, за да усеща облекчение и от най-слабия полъх на вятъра. Хедър гледаше с удоволствие играта на мускулите му и не можеше да не си помисли колко корави са те под галещите връхчета на пръстите й. Брандон се обърна и я видя да стои на прага. Той стана, явно доволен, че може да прекъсне работата си, приближи се към нея. Пое със смях таблата от ръцете й, привлече я и затвори вратата. После взе чаша лимонада и я изпи на един дъх.
— Уф — изпъшка той — точно от това имах нужда, от нещо утоляващо жаждата. — Той отново я привлече и добави: — А също и от жена като теб, да зарадва очите ми.
Тя се засмя и потърка носле в косматите му гърди.
— Помня как се разбесня, когато си позволих веднъж да ти прекъсна работата: тя ли стана от тогава по-малко важна за теб, или аз станах по-приемлива? — закачи го Хедър.
Той я целуна по косата и стана сериозен:
— Прости ми тогавашното държане, миличко. Беше един от най-лошите ми дни. Ти ми отказа тогава да споделяш леглото с мен и ме подтикна да се държа като същинско чудовище.
— Аз да съм ти отказала? — протестира тя. — Но Брандон аз никога нищо подобно не съм правила. Ти се отказа да спиш с мен и то на „Бързоходен“, след болестта ми. Първата нощ в Хартхевън пак ме отпрати и ме отблъсна. Всеки път, когато пожелавах с готовност и радост да дойда в обятията ти, ти ми обръщаше гръб и предпочиташе да спиш сам в леглото си.
— Както виждаш, бракът ни беше пълен с недоразумение — измърмори той, — ти се поддаде на съдбоносното заблуждение, че с брака ни желанието да те имам е угаснало в мен, а след онази лятна нощ, когато те взех със сила, аз бях уверен, че ще се браниш, ако отново се опитам. Божичко, колко болка си причинихме взаимно. Колко по-мъдро щеше да е да последваме инстинктите си… Той се наведе и целуна нежното й вратле. — Можехме вече толкова отдавна да се любим.
Хедър се наслади на целувката му. Когато я галеше, за нея нямаше вече нищо друго на този свят. Обичаше го безумно.