— Много ви благодаря, Луиза — каза тя смутено, — толкова е красива.
Луиза побърза да използва благоприятния момент.
— Помислих си, че няма да е хубаво да не донеса подарък за сина на Брандон — тя погледна към Бо, който се раздвижи в прегръдката на майка и си и отвори очи. — След всичко, което ни свързва… което ни свързваше — поправи се тя с усмивка — нямаше да е редно да пренебрегна сина му. Та нали и вие се радвате, Хедър, че толкова прилича на баща си? Според мен щеше да е жалко, ако приличаше на вас, въпреки че можеше да се очаква. Мислех, че малкият ще одере кожата на майка си, още повече че вашето лице е толкова бебешко.
Хедър не намери какво да отговори. С усилие запази спокойствие, въпреки че тази жена не изпускаше случай да я уязви. Но Брандон не беше толкова търпелив.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, Луиза? — избухна той.
Луиза се направи, че не го е чула и се наведе толкова ниско над Бо, че пред Хедър и Брандон се разкри гледката на пищния й бюст. Тя погъделичка бебето по брадичката, но Бо никак не обичаше чужди хора да го галят, особено ако току-що се е събудил. Долната му устничка се разтрепери, той се разплака, обърна се сърдито и се вкопчи в майка си.
Луиза сякаш се вкамени. Хвърли изпълнен с омраза поглед към Хедър, която се опитваше да успокои сина си. Брандон, който наблюдаваше Луиза над ръба на чашата, се усмихна иронично.
Бо все не можеше да се успокои. Хедър хвърли кратък колеблив поглед към Луиза, но се реши все пак да разкопчае роклята си и да даде на детето да суче. Бебето веднага се усмири. Засука бързо, но продължаваше да поглежда недоверчиво към Луиза. Брандон се засмя, тупна сина си по задничето, взе стол и седна до жена си. Когато Хедър вдигна поглед, видя как по лицето на Луиза преминава тъмна сянка, но беше толкова мимолетна, че тя се запита дали не си е въобразила. Дали Луиза не си даваше едва сега сметка какво значи да си майка на детето на Брандон? Това беше връзка, която не беше лесно да разкъсаш. Брандон обожаваше сина си. Никой не би могъл да допусне, че лесно би заменил майката на това дете с друга жена.
Луиза разбираше, че губи почва, но се опита все пак да не отстъпва. За свое нещастие, избра неподходящ начин.
— Чудесно е, че кърмите сама детето си, Хедър, вместо да му вземете дойка. Нали знаете, повечето жени биха постъпили именно така. Както виждам, вие сте по-скоро тип на жена домошарка и това даже ви харесва. Подобни жени са готови на огромни жертви. Боя се, че аз не бих се оставила да ме вържат така.
— Аз също се боя, че е така, Луиза — намеси се Брандон, — и това е една от причините, поради които никога нямаше да сме щастливи.
Жената се сви като от удар. Но веднага потърси уязвяващ отговор.
— Исках само да кажа, че не бих насочил цялото си внимание и грижи към детето, пренебрегвайки съпруга си.
— Нима мислиш, че съм пренебрегнат? — засмя се Брандон. — Ако си на такова мнение, позволи ми да те уверя, че Хедър притежава изключителната способност да дава и на сина и на съпруга си увереността, че са обичани. — Луиза стана и се извърна нервно. Побърза да каже през рамо:
— Дойдох всъщност да говоря по работа с теб. Предположих, че новината ще те заинтересува — реших да продам земята. Редно беше да дойда най-напред при теб и да разбера каква цена си готов да платиш.
— Да, да, разбирам.
— Помислих, че няма да е коректно да я дам на друг, след като зная, че държиш на нея. Толкова пъти си ме молил да ти я продам.
— Е да — каза кратко Брандон, но на лицето му беше изписана пълна липса на интерес.
— По дяволите! Ако не я искаш, ще я продам на друг. — Тя се заразхожда из гостната, бясна от яд.
— Че на кого ли? — изгледа я иронично Брандон.
— Какво? Та има… има предостатъчно хора, които само чакат възможността да я купят.
Не прозвуча много убедително.
— Луиза — въздъхна той, — остави тази игра. Аз съм единственият, който проявява интерес към земята ти. Може и да има още неколцина бедни фермери, които биха я взели, но те сигурно не са в състояние да дадат цената, която искаш.
— Не е вярно. Мога да я продам не един и два пъти, — възкликна тя с престорена увереност.
— О, Луиза, хайде, разсъждавай по-реалистично. Отлично зная какво целиш, само че на мен тия не ми минават. А сега ще ти обясня накратко защо съм единственият, който проявява интерес към земята ти. Никой състоятелен човек няма да държи да притежава тези жалки няколко моргена. Нашите две плантации са доста отдалечени от града, кой би си дал труда да язди толкова време, за да обработва малко късче земя. Освен ако нямаш намерение да продадеш цялото имение Оукли. Аз съм единственият, за когото това парче земя има някакво значение, защото мога да закръгля с него собствената си плантация. Тъй че не идвай тук да ми играеш театро, да ме баламосваш и да искаш фантастична цена. Не съм глупак. Можем веднага да обсъдим подробностите, но преди това искам да поседна малко тук, да почина и да си изпия питието.